Стоя с неохота под горещия душ, а в главата ми се въртят много песни и филми, и цитати; всичко наведнъж. Това със синините и падането от леглото стана някакво клише. Пия по-малко течности, отколкото трябва, а навън не е лятно. И вкъщи не ми е лятно, но и това ще мине, когато малко следобедно слънце нахлуе през прозореца в стаята ми.
Винаги всичко минава.
Записите за филма ми не съществуват вече, а това изобщо не помага. Не успявам да напиша нищо, не успявам да рендирам. Но не успявам и да се натровя с картофите, които се оказват недопечени, което всъщност е добре.
И ако можех, сега щях да цитирам Карлота, която днес ми каза много много хубаво нещо, което ме накара да се засмея с глас. Само че не мога, защото 1. е прекалено нецензурирано и 2. трябва да е последвано от няколко страници дописки и обяснения, което пък изобщо няма да се случи, защото някои неща трябва да си останат скрити в черепните кухини на правилните хора, където им е мястото.
Накратко, раменете ми са схванати и чакам потвърдителен мейл от може би новата ми съквартирантка от Париж, освен това ми е малко хладно.
No comments:
Post a Comment