Тази вечер се стъмни по-рано от обикновено. През целия ден беше мрачно и духаше сковаващ вятър, и преминаването от ден в нощ се случи по-скоро незабелязано от хората.
Очите ми си смениха цвета няколко пъти от неделя насам, за да се спрат на обичайното зелено през деня и бледо сиво през нощта. Събудих се няколко пъти сутринта, преди да стана окончателно малко преди обяд. Разгледах пощата, обсъдих със съквартирантката ми нещата, които трябва да направим по апартамента, прибрах се в стаята ми и повече не излязох оттам чак до късния следобед.
Всичките часове се местих от едно място на друго, първо на леглото, после на малкия диван и на работния стол, после пак на леглото. Четях, пишех, спомнях си неща - думи и погледи, докосвания, песни и шумен смях, заглушаван от шумна музика. Всички снимки, закачени по вратата и всички, които ще бъдат над леглото ми в някакъв бъдещ момент, те ми напомнят думите на любимата ми К., която не успях да видя това лято, но един ден ще - и ще сме шумни и весели, и ще спрем времето, за да се радваме на морето/ в някаква паралелна вселена.
No comments:
Post a Comment