If it's a broken heart, then face it

Ще чакам, вече няма закъде да се дърпам и да не искам.
Иначе с удоволствие бих описала този ден като тих и спокоен. Или поне е тих и спокоен, докато не си пусна лайв-а на Кайзер Чийфс (които по незнайна причина много ми се слушат тези дни), после пък последният училищен фашинг, а ние отиваме на рок-кафето до нас с костюмите и грима, и хората се обръщат по улиците, и ни се усмихват. Ние им се хилим. Но не искам тази вечер да се повтаря, спомням си разни минали събития, задето Н. е качил видео на една песен, която бях забравила напоследък - също като миналите събития.
Now watch me rise up and leave all the ashes you made out of me
When you said that we were wrong, life goes on, а аз не мога да забравя последния си сън.

You can't dance and stay uptight

Знам, че трябваше да кажа нещо, но нямах сили - и желание- да съобщя на света за злополучния петък, изпълнен с всички възможни емоции. А всъщност не знам нищо - не знам дали са ме харесали, не знам дали всичко е наред, не знам дали ще мога.
Последните три дни изобщо бяха пълна емоционална катастрофа, а аз не искам вече така, но обичам тези хора, задето винаги ще те прегърнат след тежкия ден, след което ще пиете по един джин с тоник и ще танцувате пред вратата на терасата.
Днес, като се прибрах вкъщи, сънувах първия си сън от много дни насам и искам довечера да се чувстам отново така уютно. За всичко са виновни текстовете.

Because the remedy is the experience

Вече е официално, К има нова реплика, която ми повтаря непрекъснато и за която съм си направила списък с подходящи отговори. For those who don't remember me, well, let me introduce you to my style. И гледаме Die Welle в час по немски по немски (Стенли се радва като дете в сладкарница), който може и да е абсурден, обаче е по истински експеримент в САЩ и започва яко (освен това ми припомня как искам отново да гледам Generation Kill).
Иначе слушам Джейсън Мраз тази вечер, ако се чудите, и искам ето тук, тук и тук, в тази последователност, моля.
В петък повече. Ако изобщо различа клавиатурата.

Halfway between the gutter and the stars

Днес е прекалено шумно, дори за мен, но цял ден всичко се върти около "мон амур, абажур, Коала Лумпур", бахур, божур и портокал. You know, it's all about the wordplay. Прекалено отрано започваме с К. сериозните разговори за връзки и раздели, за шеги и столици. Малко по-късно въртя черната гривна в ръце, слагам си я, пак я махам и продължавам да си мисля за разговорите ни, които все започват толкова рано напоследък. Поне вече знаем как ще свърши седмицата.
"Важното е да вярваме, че пътят към върха се извървява понякога със свръхестествени способности, пълен самоконтрол и старание към самоусъвършенстване и е почти винаги съдба, по-рядко случайност. И изводът е един." И ще го прилагаме целия април докато останалите се мъчат върху изпитите си.
Следва: английски, музика, история и подове в църкви.

This time I'll get it right

Преспокойно бих дала пет звезди за днешния ден, изпълнен с безкрайно обикаляне от едно място на друго, бързо вървене, приятно каране на колело и красиви пожелания за следващите три дни. Харесват ми такива съчетания, когато накрая с В. теглим чертата на изминалото от седмицата и пресмятаме остатъците. Днес всичко беше наред. К. се включва изключително сутринта и по обяд, когато обсъждаме едно и също, само че вече будни. Малко по-късно ром или джин с тоник (cause I'm feelin' supersonic) и вицове за блондинки-шофьори.
Утре пък ще полагаме венец на Патриарха, задето често е място за спасяване на животи и нощни слави, а също така и преднамерени закъснявания и слушания на Фрателис, докато си губиш времето чакайки.

The reasons that made us be

В днешните новини, взех си изпита по немски (без значение с колко процента, а щом и без това няма да ми трябва), очаквам други прекрасни неща до края на следващата седмица, искам този уийкенд да бъде забавно в София и когато порасна, ще работя като фотограф в NME и ще имам бекстейдж пасове за всички концерти и фестивали.

So, Mr Politician

И ето как Нелито участва на среща с Даниел Вълчев и за първи и последен път отиде на фитнес. В един ден.

Sticks and stones

Всички, които не (искам да) познавам и които напоследък се опитват да се вмъкнат във всекидневните ми приключения, да ми прекъсват разговорите, да се опитват да ме питат изобщо неважни неща, докато спя, слушам музика, пиша упражнения, правя си уговорки, говоря по телефона, рисувам, чета, вървя бързо надолу по улицата, ядосвам се, радвам се, плача, гледам през прозореца - престанете.
Защото утре с М., с която не сме излизали от прекалено недопустимо много време (не, Трифон Зарезан не се брои, а онова 10-минутно появяване с екстри разливане на червено вино на пода не може дори да влезе в категориите), страх ме е да не пратя пак някой от онези смс-и, които си пазя после и им се хиля като ми е тъпо, онези - за стирките (с обясненията после), стефан в. и върв. Може и да не е чак толкова зле, всъщност, но не искам. Искам обаче да спра да кашлям и да превъртя времето напред.
(А ако наистина отслабна толкова, колкото всички си мислят, че съм, поне вече ще има причини.)

I'm all over my heart's desire

Положението днес цял ден прилича повече на "хотел две звезди", отколкото на "хотел калифорния". Тоест, мисля в монолози, прозорците са запотени (защото навън вали - лоша изолация), дъждът си вали шумно и цял ден, а по средата стои огромното нищо, чакащо хора да се появят със съвети и отговори, и с някакво настроение (дори не е нужно да е добро - просто някакво). Вместо това получава безкрайно дълги телевизионни постановки и решаване на кръстословици последние часове. А, не, поправете това - понякога се появява някой и казва две-три изречения преди да изчезне между кухнята и моделите, или да се снима с роклята/обувките.
И изведнъж се оказва, че в събота трябва да съм на три места едновременно, за да мога да се видя с всичките хора, с които искам. А в момента не искам никакви гости наоколо, и ми е ужасно за което.
I wonder where you are now?
Но пък утре се очертава да е общо взето същото.

And this time there's plenty

Днес празнувам успеха на вече завършения разказ за Шон и Санбèр, освен това отбелязвам колко търсена бях последните дни, от толкова много части на България/Европа. Мисля си малко за, разбира се, музиката и уговорките безмислено надалеч в бъдещето. В четвъртък официално предадохме вестника на (стискам палци) зайци с повече от средния акъл. На В. й е все така забавно да ме бъзика, ама и аз съм си виновна. С К. възстановяваме традицията за ходене-пеша-първа-смяна. Все още отказвам да си призная цялата истина. Снощи ме изненадаха със забавно радио-предложение. От утре пък започва официално да ме тресе шотландско-немската треска с краен срок около 27ми този месец (ама дано по-рано).
И като цяло, изобщо не мисля за празниците. Наистина.

No change, I can't change

Прекарвам последния час безутешно пред недовършената история за Шон и котарака му Санбèр, а след разговора за стереотипите се чувствам ужасно. Не това съм аз, не не.

Melody and silence

Докато чакам презентацията за Германия да стигне до мен все пак, разни мисли ми се въртят из главата за днешния ден, безкрайно сполучлив откъм много събития, толкова прекрасно - цял ден се събираме около музиката, в час и в почивките, по пътя между точка А и точка Б; прекосила е хиляди километри и отново е на точното си място, always where it needs to be. (Имам и аз нужда да съм в този регион, но това е съвсем отделен въпрос.) Играем на музикални игри, за да си убием времето; музика за танцуване и за излежаване в дъждовни следобеди (съвсем навреме); музика за всичко, което ще се случи така или иначе.
Изобщо всичко, всичко, днес се върти около музика, писма или музикални писма.

While he's having a smoke

Стаята ми мирише на приятен лек люляк, най-после си я подредих и слушах Calvin Harris (който е прекрасен, въпреки че е шумен и диско), рано сутринта пък с dete обсъждахме разни моменти от живота, и как тя всъщност е доживяла нещо толкова (шокиращо, ха). После си спомняме несполучната събота вечер, песните и защо всъщност сега се правя на сърдита на Р. Спомняме си за палмите, които всъщност не съществуваха, и за водката, която беше в повече (но те решиха да се правят на мъже).
А най-хубавото е, че ни остават само два месеца, които все ще избутаме, пък било то и с оредели редици. Следващото хубаво е, че довърших единия разказ, където имена и характери се смесват (освен един). Последното хубаво са Килърс за лека нощ. They say the Nile used to run from East to West.
Как обичам тези часове, когато всички спят, а аз се завивам през глава и си представям апокалипсиси.

Can you imagine no first dance

Апаратът ми е загубен. Завинаги в нечий чужди ръце или ненужно захвърлен в някой храст, малкото ми прекрасно апаратче, преживяло всичко на света. С пукнат екран, снимките и записите ни от вечерта, и толкова много приятели и последователи, запечатал любови и раздели, купони, бесове, самота, многолюдност, презентации и заспивания в час. А последната свалена от него снимка стои в предишния пост.
Днес няма хубава новина. Освен, че портфолиото ми седи на съхранение в складовете на tnt в Глазгоу и още утре сутринта ще е на място. И освен това засега няма да си купувам нов апарат. Първо ще поработя в офиса, ще събера пари по баловете и ще реша какво да правя.
А, и честита баба Марта.