Днес празнувам успеха на вече завършения разказ за Шон и Санбèр, освен това отбелязвам колко търсена бях последните дни, от толкова много части на България/Европа. Мисля си малко за, разбира се, музиката и уговорките безмислено надалеч в бъдещето. В четвъртък официално предадохме вестника на (стискам палци) зайци с повече от средния акъл. На В. й е все така забавно да ме бъзика, ама и аз съм си виновна. С К. възстановяваме традицията за ходене-пеша-първа-смяна. Все още отказвам да си призная цялата истина. Снощи ме изненадаха със забавно радио-предложение. От утре пък започва официално да ме тресе шотландско-немската треска с краен срок около 27ми този месец (ама дано по-рано).
И като цяло, изобщо не мисля за празниците. Наистина.
No comments:
Post a Comment