Ще чакам, вече няма закъде да се дърпам и да не искам.
Иначе с удоволствие бих описала този ден като тих и спокоен. Или поне е тих и спокоен, докато не си пусна лайв-а на Кайзер Чийфс (които по незнайна причина много ми се слушат тези дни), после пък последният училищен фашинг, а ние отиваме на рок-кафето до нас с костюмите и грима, и хората се обръщат по улиците, и ни се усмихват. Ние им се хилим. Но не искам тази вечер да се повтаря, спомням си разни минали събития, задето Н. е качил видео на една песен, която бях забравила напоследък - също като миналите събития.
Now watch me rise up and leave all the ashes you made out of me
When you said that we were wrong, life goes on, а аз не мога да забравя последния си сън.
No comments:
Post a Comment