Стаята ми мирише на приятен лек люляк, най-после си я подредих и слушах Calvin Harris (който е прекрасен, въпреки че е шумен и диско), рано сутринта пък с dete обсъждахме разни моменти от живота, и как тя всъщност е доживяла нещо толкова (шокиращо, ха). После си спомняме несполучната събота вечер, песните и защо всъщност сега се правя на сърдита на Р. Спомняме си за палмите, които всъщност не съществуваха, и за водката, която беше в повече (но те решиха да се правят на мъже).
А най-хубавото е, че ни остават само два месеца, които все ще избутаме, пък било то и с оредели редици. Следващото хубаво е, че довърших единия разказ, където имена и характери се смесват (освен един). Последното хубаво са Килърс за лека нощ. They say the Nile used to run from East to West.
Как обичам тези часове, когато всички спят, а аз се завивам през глава и си представям апокалипсиси.
No comments:
Post a Comment