A bowling wind is whistling in the night

И този театрален сезон приключи, сякаш обаче ги нямаше емоциите от миналата година. Било по-добре даже, казват, а ние не вярваме, защото знаем целия процес, а не само крайния резултат. А как бих искала отново да съм част от всичко това и всички, които се смяхме на шегите за Бракмата и Рашко, защото сме ги преживели, да сме отделно.
In the deathcar we're alive.
Олеле, а наистина ли бяхме ние, там, и се снимахме, и викахме, и подскачахме по сцената "Не, дами и господа, това не е Савата!", или пък викахме през редовете. И пихме бира през почивките, и ядохме бухти непрекъснато, и се ядосвахме на досадни зайци, и тези три неща.
Това е положението, започнахме си заедно, а догодина не ме интересува.

Searching for yourself you find demons

Преди да е започнал новият ден си подреждам дискографията на Майк Скинър по хронология. Как да ви обясня, че Майк е прекрасен, да, прекрасен е, нищо, че не слушам рап. Него мога да го слушам 24/7.
Всичко останало е странно. Не съм свикнала толкова рано на театралното напрежение точно под стомаха и леко трепкащите пръсти, сновящи по техниката. Затова още не съществува. Затова сутринта ще стана по-рано и ще ходя до разни места, които никой не очаква. Аз пък очаквам хора, които не съм виждала от месеци, да ръкопляскат и да викат - те много добре знаят какво е коствало тези час и малко.
Two great European narcotics - alcohol and Christianity - I know which one I prefer.
Всичко това ще се случва.
Но засега - Майк Скинър и тълкуванието на сънищата ми.

There's a monkey in the jungle

Правя плочки на корема от кашляне и съм си направила едно малко антибиотично и витаминно царство наоколо. В момента на писането на този пост съм си качила краката върху бюрото и правя глупави печатни грешки, освен това помагам на Станислав за доклада му по биология и превеждам невъзможни термини, а отгоре на всичко съм като дрогирана и със С си говорим глупости и за друг съученик и присъствието му като слънчево затъмнение "рядко, но забележително".
През деня с Р. си говорим за общи познати "Само не ми казвай, че другият е той!" и за това колко е малък Бургас (невъзможно).
Утре няма да съм на училище, въобще вече съм във ваканция, отчасти заради проклетата бактериална инфекция, отчасти, защото вече ме е хванала липсата. Само веднъж да мине четвъртък and suddenly everything is right, ама айде да дойдете да ни гледате, а?
А в петък вечерта ще пия само греяно вино с добри приятели и хубава музика.

Wir sind bereit, wir sind bereit!

Едно последно неделно преброяване на хората.
Кога е било това, в четвъртък да правим пиеси? Нечовешко и немислимо. Не че няма да прекараме последвалата вечер и съответния петък някъде между кръчмите и леглото вкъщи. Както винаги.
Неделя на Варвара. The sun always shines on on TV, обаче сега грееше и наживо. Лицевите резултати са (леко) болезнени. Но пък пеше забавно. И Жу беше прекрасна, енергична и респектираща.
И, за бога, стига с тези сънища! Като ще сънувам нещо, то поне да са еднорози и пеещи дървета. Не това, което сънувах снощи. `Щото така или иначе не може да стане. Поне да не се ядосвам сутрин.

Тематична песен от вчера: "КОпай, Лазаре, кОпай!"

Нова

Днес следобяд, след като се прибрах вкъщи след репетиции, се разплаках, защото се сетих за онзи сън отпреди пет дни, свързано с разговора на Силвето. После рязах листчета и броях билети.
Обещал ми е това излизане от миналия юни. А има една седмица до пиесата ни.

shock shock me

"Случиха се разни неща." Най-вече насън, този така странен и прекрасен дълъг сън, изпълнен с бягане наляво-надясно, сестра ми и Льо, с които сме малкото останали добри, и Сава, който и той не се знае какво прави там, но си говорим за пиесите и хората, освен това в някакъв проблясък се случват едно към едно случки и изречения от пицарии и нещо такова. Но е сън, и ако не го бях записала веднага щом се събудих, нямаше да го помня.
А сега нещо ново. еСП, за което казах на Марто, че ще стае постоянно и явно е на път да стане (искам и аз, обещала съм и на сис, а на мен ми е обещал Тони). Последното са мюзик айдълите, които в мнозинството са абсолютни лекета, или поне така изглеждат пр. Дениславчето, обаче аз съвсем случайно мярнах един преди да заспя, и май се оказа единственият, който прилича на нещо. Освен това пее Мика прекрасно.

Време да живея

Искам да съм там.
Макар че ако бях там, щях да пропусна всички неща, които стават тук. Как например седим пред Трия-център в 6 следобяд и пеем високо supermassive black hole, което върви по големия оглушителен екран на фасадата. Или как Н. барабани по корема ми или ме гали по косата ("Защото е къдрава, Нели, и приятна на допир.") докато се чудим какво да правим утре с вестника.
Обаче чувството за загубеност ме догонва всеки път, ако съм будна след полунощ, задето навсякъде става неестествено тихо и мен почват да ме побиват тръпки. Незайно защо тогава, вместо да си седя на топло и скрито в стаята, спя в хола. На този култов син диван, който, ако можеше да говори, щеше да се получи нещо като искрено-и-лично в домашен формат.
А щях и утре най-после да отида на рисуване, обаче отново смятам да пропусна в името на разчистването вкъщи и записването на различни театрални звуци заедно със съседката. (Тази година паниката за пиесата ни се появява доста по-рано от обичайното, най-вече заради досадните зайци и заради осезаемата липса на преди успокояващите и развличащи вниманието Сава, Сава, Иван, Мартина и всички останали под строй. И освен това сме на сцена след точно две седмици, за което всички ви искам под списък на 24ти.) Освен това вкъщи ми е по-спокойно да рисувам или да правя каквото и да е било, което е разбираемо, а и ми е интересно какво е взела майка от Франкфурт.
И така, освен всичко останало, най-после свършиха нервите на продуцентите на Мюзик айдъл и изгониха Иван - а дали това е добре или не, ще видим с времето.
При всички положения, ние сме за Ясен.

All will be revealed

С В. минаваме през темата за пацифизма през едното малко междучасие, за атомните бомби, значението на Сталинград и дипломацията през Втората световна. В час пък си говорим за Бисмарк и оста Роберто. А всички искат да говорят за Пърл Харбър ("Само дето Пърл Харбър не е филмът, "и те взели, че се влюбили.")
Искам да говоря за обсадите и военните действия, но Ончева още отначалото е планирала какво да ми даде, без да ме пита, всъщност, което малко ме смущава.
Противно на това обаче ми остават нещо като три дни "ще ги минем, къде ще ходим" и някакви невероятни жеги събота. И последните дни слушам класически рок и малко нещо подобно, но сега сменям тотално музиката.

А Етиопия всъщност е била окопирана.
И все пак имам повече познания за войната.

I need some red wine and you need to be nicer

Иначе бях ядосана на нечии чужди реакции, обаче ми мина в някакъв момент, защото за какво ми е да се извинявам не мога да разбера, всичко това сама съм си го постигнала с ебаси колко много труд, мамка му. А може би Никола наистина е прав за способностите и хъса ми, и за отговорността (която в момента ми изиграва такъв шибан номер, че не е истина). Само че от мен актриса не може да стане. Всичко друго в изкуството, но не и това.
А в момента с бухтите и чая си мечтая да съм някъде другаде и да пея с пълно гърло песни, които чувам за първи път.
Няма за какво да се извинявам.
А Хоакин, Рийз и Тайлър са просто прекрасни в Walk the Line.

Edit. Не че довечера ще се спи - не, няма такова нещо. Има само бухти (все още), черен чай с вкус на ягода и много, ама адски много неща за вършене.
Боже, каква седмица само!

Strange to meet you

Днес Хийт Леджър щеше да навърши 29.
Аз пък не отидох на рисуване. Всъщност спах, а рано следобяд отидох да си купя бири от магазина. Гледах филми. Все още гледам филм. Слушам музика на висок звук. Ето така ми минават дните хоум ълоун.
А утре смятам да рисувам. Просто да рисувам нещо. (Освен това трябва и да уча по немски и биология, но пък ме мързи и да дишам.)
Камен Д. още е на дневен ред.

Аз съм онзи

Треперене, заекване и наркоманска усмивка пред кабинета на личната лекарка, щом
ето този човек тук -->
ми звъни по телефона заради пиесата ни.

После В. се радва заедно с мен пред чашата бира и си говорим за мъжете като племе. Но той -->,
както и Благоевград, са по-интересни теми.

Каква седмица, наистина!

Cause there's always gonna be another day

Забавното е, че от ден на ден тези дни стават все по-странни, шумни и диви, а понякога дори малко наплашени.
Не, не, това на мен не ми пречи никак.
Стига да не ме занимават с глупости, което на практика няма как да стане.
Затова пък господин Браун and his new shoes са тук, за да ми дават добри музикални съвети за четвъртък.
Тази година няма да има Франк, нито борба за него. Но вместо това ще има Моцарт, Кустурица и танго.
So my little girl keep dancing
ID cards won't stop no hijack jet

Edit. И толкова ли няма да има никой тук, че да не съм съвсем сама до края на другата седмица?