Елементи

Моментът с равносметките никога не съм го обичала чак толкова много. Най-важното е, може би, че има за какво да плача (от радост или от тъга) за изминалата година. Останалото са елементи на сезоните, надежди по никое време и скрити послания в книгите, добри приятели и обичайните заподозрени почти всяка вечер у нас, спомени за безсънни нощи, зайци, кучета, хамстери, изгубени вещи, китари, снимки (снимки, снимки).
Е, остана само днес и ще празнуваме у Марто.

Snowboard Street Spirit

Всичко е толкова прекрасно.
Don't you know you might find
A better place to play
От днес до малко след началото на януари ще съществувам в моята прекрасна стая, вече топла (Благодаря! Благодаря!), а няма да се крия в чуждите с надежда да се стопля за секунди като мигове. И какво, че я използвам за склад едва ли не през останалото време, целият ми живот е вътре, и снощните ми спомени са вътре - кабели кръстосват пода, инструментите са върху дъската за гладене, виното-с-мандарини - и то там, и сънят ми също се развива там (Some might say). Събличам се там, без да бързам, защото е топло, къпя се и пак не бързам - капките от косата ми падат бавно на пода, всичко е толкова прекрасно.
Y'know I didn't mean what I just said (това не е част от съня)
Но пък моят Бог се събужда по перфектно прекрасен начин - с Моно по радиото в 9 без 15 и Джони Кеш малко по-късно, и колкото и банално да звучи, днес се радвам само на малките неща - въпреки досадната болка малко под рамото, всичко е топло (мисля, че никой не може наистина да оцени колко важно е това за мен).
А утре сме във Варна за разни предновогодишни ловувания на летни спомени и смях, и като че ли снощи всеки остави по нещо вкъщи - дете (на латиница) - чантата, Ирта - книгата, Тошко - очилата, Мишо - чашата (дали пропускам нещо?)
I need a little time to wake up, wake up.
Предновогодишно, нали?

So perfect green

Картофките!
И въпреки вече тихите хора отатъка, се оказва, че зная нещо на испански.
Вече не са тихи.
Не е метъл, това е ремикс, той е по-известен от оригинала. Пост-пънк. (Ебаси)
Много псувам. Мнооооого. Ма има готини песни. Ла-ла-ла.
Everything on its place.

Delivery

Ready, lets roll onto something new.
Прехвърлям от часове незаписани номера от единия телефон на другия и си спомням (inevitable) случки и разговори, свързани с тях. В числа това се равнява на близо три години.
И знаете ли кое е най-тъжното? Единственото тъжно, всъщност.
Съобщенията. Short Message System.
There are many things that we would throw away if we were not afraid that others might pick them up. - Oscar Wilde

Съобщенията не успях да прехвърля, и никой няма вина в случая. Това е една от многото причини, поради които няма да захвърля нанякъде добрия стар червен телефон.
А сега, дами и господа, this is England and there is little we could do about it.

Daydream in Blue

Всичко е цветно, марш от аромати и желание за още.
Халюциогенни антибиотици.
Коси със собствено мнение.
Барманът! Барманът!
"По-добре билков."
"Нямам 18. Но пия чай."
Понякога си струва да премръзнеш навън, но да знаеш какво те очаква - "до девет и половина ще се прибера", което се превръща в след единайсет, защото е забавно, мамка му, забавно е.
А когато се прибирам, стаите вкъщи са топли, иска ми се да им изкарам въздуха - целия, аз да плавам във вакуумно пространство без звук.
Не мога да гледам за сметка на това, нямам сили и да се ухиля повече днес. Но в новото NG има прекрасни, прекрасни снимки.
'Cuz I've been standing at the station
In need of education in the rain

Сис лети насам следобяд.

LSF

We got our backs to the wall
Има опасност всичко да завърши с масов побой. (Нали ви е ясно, че напоследък съм безкомпромисна за някои неща/хора.)

Това беше по-скоро "между другото", а сега се връщам на моите си мисли и идеи, утре бал с две излизания преди, кръчма-която-се-превръща-в-китайски-ресторант в четвъртък, а в петък по-скоро да се наспя. Рисуване и сестра ми.
И ми е студено, много много студено, в момента дори не мога да мисля за много други неща.
Step on it, electronic
Или пък мога, но те не са точно за тук. Неща, свързани с прекалено силни чувства - макетно ножче в ръката, желание за бавно убиване на нечии червени кръвни телца, хвърчащи листи с поздравление и ограничен брой сълзи на хорото.

Моята via pontika отива на север. Трябва за това да пиша, а не за любов vs. борба при Ботев.
Messiah for the animals

(О, Джордж, защо ти трябваше да хвърляш фаса си в тревата? Икономът тъкмо затвори вратата след градинаря, който коси ливадата всяка събота между 10 и 2.)

How the lights go white

Толкова е приятно наистина, цял ден си седя вкъщи на топло, пия чай след чай, чета и слушам музика. Не мога да кажа обаче, че ми се случват само хубави неща, по-скоро недосадни. Пиша по английски и пиша на английски, търсейки безутешно университети. Къде би искал да отидеш, в Глазгоу или в Лондон?
Докато слушах Editors на V Festival, майка каза нещо, което толкова силно ме развълнува, че направо повлече всички останали емоции като лавина.
- Едната обикаля Германия по концерти, защо не другата да обикаля Англия?
- А защо не и двете?
А сет листата на фестивала беше толкова вдъхновяваща!
The Fray - How to Save a Life
Goo Goo Dolls - Iris
Editors - Munich
Babyshambles - Delivery
Mark Ronson - Valerie
The Fratellis - Chelsea Dagger (макар че и Creepin Up The Backstairs звучи добре)
Mika - Grace Kelly (на която се сещам за dete(която впрочем дори сънувах снощи), увеличавам звука и танцувам)
Snow Patrol - You're All That I Have (на която едва не се разревавам)
Kasabian - Club Foot
Kasabian - L.S.F.

Какво не бих дала да присъствам на такова шоу.

da da da

Първообразът на този пост беше мразен и утопичен. Обаче после В. ми оправи настроението с разни забавни песни.
Равносметки
Не смятам да ви съобщавам, но уви, в момента пише моето друго Аз, което е особено вдъхновено от нещата, които открихме заедно. Освен всичките сезони на CSI, в култовопросволутото ни фтп има и други особено важни неща като: тотално антиутопичната класика First Wave или пък Death Note (в момента само двама от четящите биха знаели защо сме ентусиазирани). Но пък за пълно удоволствие има и Masters of Horror и ReGenesis, а аз предвкусвам предстоящи вечерни събори у нас, както преди месеци и интересни неща за гледане.
А сред всичко е и друга класика Futurama, за която ми напомни отново В. и веселите й песни, а аз ще си спомням останалото, докато утре не съм на училище, завита с одеало, пиеща поредната чаша чай. Да, настинала съм.

Edit. Но пък заваля прекрасен сняг. Thank God is Friday.

Sympathy For The Devil

Journey to the end of the East Bay.
Два от поредните напразни дни. Вчера всичко се въртеше около някаква глупост в Аква-та, с обичайните хора, който са в списъка на хората, които не искам да виждам точно събота сутрин (можеш ли да ме виниш?) и добре че бяха други спасяващи-положението, с които се смяхме задружно на презентации и на още един-двама, които седяха пред нас (което е доста глупаво, но какво друго да се прави). А. има пневмония, на него не се смяхме.
Ок, да обобщим.
Отпечатъци по стената (нямам нищо общо), пушката на И., използвана по предназначение, летни спомени пред България и нощни такива в рок кафето, и цитатът на седмицата: "Аз единия льольо го знам къде живее, остава и другия да го разбера."
Yeah, yeah, drop dead

И със залеза, с който останахме в нощта, а той ми каза "Пич, пич, пич, не бива така. А трябва да се пие, да се пее, да се пие, да се пее, да се пие, да се пее. След това everything's gonna be alright...."
-Kozza Mostra - No Woman No Cry

Да стоя на брега, на залеза, с бутилка в ръка...

Учебната седмица се мина, още две остават (или по-скоро една и понеделникът на втората), след това - по ред на номерата: разни юбилеи, чествания, балове (а аз нямам кавалер, а то май че ще е задължително наистина), кръчми и сестра ми, която я очаквам като завършек петъка.
И отново тръгнах на рисуване, и за радост не е при Т. (И не помня някога толкова бързо да съм рисувала каквото и да е било, и не - няма да кандидатствам архитектура, и в България също няма да кандидатствам, освен ако не смятате НБУ, което ще е по-скоро "да-бе-да, апартамент, че и автомобил, пък и ако си взема книжката догодина..." И как така не знае какво е мащаб, за бога?!)
And it was all yellow.
Утре ще ходя на коледен шопинг, който едва ли ще има терапевтични свойства.
This is the noise that keeps me awake
My head explodes and my body aches

Но преди това - да, знам, кучето.

Rebell Yell

Включване между две хвърляния на зарчето на Не се сърди човече. Старите традиции си остават стари традиции. Нещо като старата любов, обаче с по-силна връзка, заради главното послание на играта. Гоним се, следим се, някой задминава другия или пък го блъска отзад. Навява носталгия по общите игри на лишчета и мафия (заради отборното прегрупяване - червени и жълти заедно, зеленото се сменя през 3 минути, синьото бие наред.)
Също така и знам, че трябва да си лягам, за да стана утре рано, а кучето така или иначе се е излегнало по диагонал върху леглото. Освен това съм на даскало докъм 3, ще се разправям за два "одъвчени" стола с шефките на двете гимназии, Ботев, сип и мп от 6 (а преди това - доволно събиране с цел губене на времето и разхождане на Сънчо.)
И така, отивам да събирам сили.

Kashmir

Говорим си за пътуванията ни последните седмици, София и Ямбол (е Градът). Покрай нас прелетява един от зайците. Не знам защо се сещам чак тогава да й кажа:
- В София видях най-красивия мъж на света.
В. почва да се смее.
- Трябва да видиш в Ямбол колко красиви мъже има. И са толкова различни.
- Но този беше просто най-прекрасният. Съвсем сериозно. Просто...Красив. А го зърнах само за три секунди, докато пресичаше покрай нас.
Тя ми вярва.
Така си прекарваме часовете в училище. Днес по изключение и пренасяхме столове.
Everywhere I go, kids wanna rock.
И Сънчо вече си е у нас и сега трябва да лягам, за да мога да го разходя утре сутринта.
Но първо ще се изкъпя. Задължително в тази последователност.

Красив дигитален звук

Глупава радост, щом откривам тази и още няколко снимки от същия ден. Не съвсем заради друго, ами бях ги забравила.
Пясъкът все още не се е изчистил от летните набези, а в този ден беше наистина успокояващ (и летящ всъщност, имам спомен за доста ветровит ден. И индианците на главната.)

Последните дни е все така слънчево и декември вече започна. Това е по законите на Мърфи, а също и нямам време за почти нищо друго през седмицата, освен да свърша всичките задачи, които ми дават ден-за-ден и дори да поуча, ако ми остане време. Имам нужда да направя някаква дивотия, за да се почувствам отново пълноценна и жива, защото, въпреки че е вярно, че дните ми са динамични, нищо от нещата, които се случват наоколо, не се различава от "Лягам си в три, защото по-рано не мога." Мога ли пък да игнорирам всичките минали "Лягам си в пет, защото чак тогава си тръгват другите.", например? Разбере го, най-после.
Сега ще се връщам на шоуто на Russell Brand. А утре сутринта имам уговорка с Н за първи път тази учебна година и ще обсъждаме вестникарски идеи и Gedanken aus dem Aschenbecher. И той завършва, а аз започвам да прекалявам с мрънкането за този пост. Малко рокендрол.