F.E.A.R.

Yeah, you got it, baby!

Your Song/Lovesong

съучастници
Една хубава причина да ставаш рано сутрин - имаш повече време да губиш с приятели. И се надявам, че нямаш нищо против относно това, че всъщност се чувствам като у дома си навсякъде позволено (но това не значи, че ще ходя при Т. довечера). Жалко само, че винаги се появяват някакви хора, които по принцип не очакваш и май не са много на мястото си.
Днес си купих (най-после) "Бунтът на L" и всъщност това беше първата хубава случка за деня, без да се смята зимуването до след 7. После дадох пари за безполезна бърза литература и тройни проекти, които пък всъщност са тайната задача за лк. И пак ми е студено, и май след такива вечери ми е студено по принцип, макар че е весело и топло.
Но тук се получи прекалено лигаво, а за това далеч не са виновни магнитните бури, просто главата ми прекалено много бучи, за да се завърна към моята си реалност. И видях "Дюн" за първи път от май '06! (хъ-хъ, смее се злобно, следва звук от изстрел, който обаче е насочен към човек с А)
Клубът трябва да се казва... Все ми е тая. Къде са ти чашите?

For Everything A Reason

Мразя февруари.
По принцип винаги съм го мразила, заради типичното студено време, но напоследък още повече, по ред други причини. Ако ще се случи нещо, то задължително ще е февруари. Евентуално май, но там са замесени и пролетно/лятната еуфория и нощния дъжд.
How to save a Life?
Досега не бях чувала някой да си озаглавява смс-ите и още по-малко поздравителните смс-и, и май затова все още изпитвам онази приятна тръпка за job-well-done, докато за пореден път го препрочитам, мислейки дали се пишеше наистина although. Всеки случай, пратих го отдавна и май просто му се радвам запоследно, преди да се наложи да го изтрия, поради голямата памет, която заема.
Мразя февруари.
Този път, заради спомените, които ми навява, по-скоро заради местата, на които се озовавам, отколкото заради датите. Deja vu. В случаи като тези случайностите не съществуват. "Клин-клин избива", клати мъдро глава Ивето, но в случая съветът не ми помага. Невъзможно, не и след всичко последната година. Cause I'm a non-believer.

Trouble In Here

Не искам нищо друго, освен да се наспя до нормален час, слушайки други звуци, освен крясъците в "Кошмари от Елм Стрийт", от който помня единствено началото и края, и то защото Марто го разказа.
Равносметки не са нужни, само че и хляб май не оставихме, което пък означава, че утре ще ходя до магазина, защото в някакви смътни спомени унищожавахме храната (от глад). Бира пък остана, о Боже, бира остана?! (Но това беше от третата доставка, а Тошко вече е заминал за София.)
Този път се получи добре, с остатъчни спомени за голямата голяма мафия и разговорите с Тошко, пътуването до Прага/София, метълски концерт това лято. (И три деца. Всички сме деца.)
През остатъчното днес (или следващото утре, как ще го смятате?), следва ли още нещо? Защото и за това имам спомен, но всичко зависи от развитието на комуникациите, или защо домашните телефони може би вече не съществуват.
The Kooks - Naive и някакви случайно появили се песни на Smashing Pumpkins; Snow Patrol и лека нощ.

Hybrid Moments

Какво очакват хората от днешния ден? Това са просто парчета картон в симетрична форма, а "розовите неща не са нито истински, нито розови".
Други пият вино в бутилка от кола, или пък се заяждат с участниците в семинара.
На мен не ми пука. Дали са виновни двата часа сън, или разговорът-причина за тях, не съм решила още, обаче знам, че ме очакват няколко купчини важни книги за до/прочитане, фантастика или нещо такова; музика и физика (която пък е виновна за всички днешни несполучия). Понякога е успокояващ фактът, че винаги в крайна сметка остават почивните дни/вечери/нощи, а пък сънят, макар че е губене на време, е необходим поне по малко на денонощие.
Днес всички празнуват на един таван (от вино, например), а аз се правя, че разбирам от волт-амперни характеристики и ток в различни среди (решаване на задачи), но всъщност слушам песни с характера на разговора-виновник и се опитвам да вкарам в ред отсега няколко стаи. (в петък и събота е абсурдно: рисуване на трета степен или защо не обичам да ставам рано, но пък нали времето не съществува.)

За всичко са виновни пържените филийки (и, явно, блузата с надписа).

Every Day Should Be A Holiday

Аптеките имат неприятното свойство да не работят когато ти трябват най-спешно, най-често вечер и в неделя. Затова пък антикварните книжарници са си винаги на мястото. Плажът също, но пък плажът едва ли ще бъде същият след нашествието ни. (За бога, хора, гледайте си кучетата, които се бият, не нас!) Всеки случай, излизането неделя следобед е освежаващо в компанията на морето и весел човек. (И бира!)
Но пък следващия път ще обмислим пътя си, за да не се наложи да си припомняме някакви случки и песни от юни '06, и да се смеем истерично по средата на Тройката, но това е свързано с късогледството на В, всъщност.
Какво ще кажете да теглим една черта на католическите празници и да празнуваме Трифон Зарезан (било то и три дни по-късно, например)?
И слушали ли сте The Fray?

Ще Дойдеш Ли с Мен?

Губя ли времето с мисли, имам ли нужда от тях?
* destroy the mind destroy the body but you cannot destroy the heart
* the love you give is equal to the love tou take
* другото е изненада

* припомних си чувството да си сред приятели, за които в "Дюн" пишат с главна буква
* запознах се с чувството да бъда изнасилена, изнасилена/убита и пак изнасилена (мафия)
* ....но пък си го върнах :)
* Блузата с надписа ли е виновна?
* искам си лятото, с денонощните магазини и бирата, плажа, филмите, смеха и спомените, обратно
* Music is my boyfriend.
* (опити за) Остава за десерт по пътя към вкъщи

Edit: Всъщност всичко е една сладко-горчива симфония, чийто диригент често е без значение. Д, М, Й, С, В, П, дори цялата азбука да се изреди покрай и да седне на една маса, резултатът ще е един. Както ми напомни наскоро Иво, оценяваме нещо едва след като сме го загубили. Но пък, както напомни Ивето, ние сме жени - неугодяеми сме. По тази логика, 7 месеца могат да се окажат фатално дълги и/или необратимо полезни. Трябва ни само търпение.

Time Of Your Life

Никога не знаеш какво се крие под дюната. Заставайки пред нея, тя може да ти се струва равна и монолитна, но какво би правил, ако изведнъж забележиш дирята на пясъчния червей?
Споменавайки сълзливи коментари, имам чувството, че днешният ден е бил предсказан да е пропит с недоволство и сок от грейпфрут. "Отказвам да бъда жената, която ще те направи мъж" казвам на Е, а тя само одобрително клати глава и обяснява колко мъдра е сестра ми. "Не, не, това няма да продължи дълго." продължавам да обяснявам, а времето до 5 бързо се изнизва покрай поредния 211.
Сега е ред да разбера защо всъщност плановете са ненужни, при условие, че в един миг всичко може да се разпадне, и как да се оттърва от гадния сок.
А La Rocca са прекрасни, дори по никое време.

Nellie The Elephant :)

Искаш ли да си част от моя филм? Защото напоследък хората в него намаляват, но май не по мое желание. Всеки случай, както казва Слава, без значение дали името ти започва с М, Д или С и без значение дали е Трифон Зарезан/Свети Валентин, недей да се обаждаш за семейството ми, защото ще стане лошо. За теб.
Извън случайните разговори в коридора и преследването на някакви тела, всичко е нормално-крайно за сегашния срок, а мен ме очакват две задачи със съкращения log, прибиране по някое крайно време и после търсене на нещо едноцветно (това е вече трудна задача). Или както казах вече
Fuck Art,
Lets dance!, защото така казва и бате ви Джони, а пък на мен не ми се случат вече депресантски изпълнения, защото всички почнаха да се взимат много насериозно и да си мислят, че тяхното било най-лошо.
Life goes on. Feel it, иначе ще се наложи да си обясняваш теоремите на Гаус.
Този път музиката е на Toy Dolls, Уикеда и Green Day, от стария им период.

Chasing Cars

В сряда сънувах Апокалипсис, но в четвъртък го бях надживяла. И за тази една нощ разбрах какво трябва да направя. Написах есе, което не е за мен, но съм готова да лъжа за него. Понякога едно и също име може да крие толкова много разлики.
Провалих се за втора поредна година да изкарам 6 по математика и физика, не ми стигнаха финални сили, но сили не ми стигат и да се извинявам на когото и да е било за това. Не, майка не знае, но и да разбере, време е някой да й каже, че оценките с удоволствие бих ги завряла на едно място на директорката, където слънце по принцип не огрява.
Купих си нова чанта - кафява и готина. Също и трансферна хартия, и сега ще си правя разни готини надписи по блузи и тишъртки.
Fuck Art, lets dance! и знака на Jackass. (Тишъртките на Джони са прекрасен източник на идеи за надписи по тях. И по чанти също.)
Юлия, моят слънчев лъч, е прекрасна както винаги в тъмнооранжевото си яке и заразната си усмивка.
Обичам музиката и добрите късометражни филми.(Cashback) Обичам себе си в моменти на радост. Но най-обичам сис и Софито. Те си знаят.
non-believer