Sauve moi encore

Two in the morning, and I'm walking fast down the street, not looking left or right and trying to ignore the bitter cold entering through the sleeves of my coat. Two in the morning, Byres Road is full of people and noises, the City That Never Sleeps on its own merits. I've been doing this for years now, passing by the same places and feeling the same smells, ignoring the drunk people smoking on the streets outside the bars.

Понякога се случват неща, за които нямам обяснение. Понякога използвам два различни езика, за да обясня какво имам предвид. Понякога искам песните никога да не свършват или да мога да се върна в някой произволен момент от някоя снимка.

Имам безумно много работа - истинска работа - и това ме прави един малък щастлив призрак, който е безкрайно изморен и има нужда от повече вдъхновение и irn bru. Синините по тялото ми нямат разумно обяснение. Everything in its right place, както казва новогодишният ми късмет.

А сега, леглото.

We could talk about the weather or the price of London rent

Нищо не се е променило за последните четири години. Скоро четох разказите, които бях написала. Нищо не се е променило. Нищо. Пак слушам същите песни и бирата пак не стига, пак правя същите грешки и пак отказвам да си ги призная.
Имам проекти (истински) и за първи път не ме е страх и имам чувството, че знам какво правя. Въпреки че всъщност нямам никаква идея какво правя. С Марсела прекарваме вечерта, пиейки вино и обсъждайки нещата от животите ни. Тя се смее на петъчните ми приключения и разказва забавни истории за хората, които познаваме. Да работиш в ИКЕА е почти все едно да си обратно в гимназията, с всичките слухове и клюки, и групите с хората, "яка маса" и хората, които всяка седмица се появяват с махмурлук.
Work hard, party hard.
Нищо не се е променило.

I want you to realise when I'm gone

I like opening my heart on New Year's. It gives me a sense of closure, and I get to start the new year with clear mind and open eyes. I sometimes, and quite often, say stupid things and probably make people feel uncomfortable, I don't always use the right outlet to do so, and will expect some response - even when I deep in my heart realise none will or should follow.

I did it again, tonight, although I didn't want to, not now, not this way. But I did it and it didn't feel heavy. It felt brilliant - like sitting on the roof last night and shouting at midnight at the street passers by. It felt right, and I felt content. Because 2013 was a terrible, terrible year, but it made me realise things for myself, and it made me feel scared for people again, and it opened my eyes for what was really important during the last four years, what mattered, what I learned and what I shared.

This time it will be different, I promise. This time I start by having spoken out everything that was lodged inside me, and by shouting from the rooftop the things that I want people to remember me with.