Just like a reflection of a friend of mine

Следващото ще е с цитати от последната седмица, тъй като последната седмица беше с безкрайно много цитати. Така и не си избрах един, така че ето ви селекция от бисери за поколенията. Или както някой беше казал, my friends are better than your friends.

1. (reasonably drunk) Carlota: Neli, how do lesbians have sex?
me: (after spending a couple of minutes explaining to her they do pretty much the same as any heterosexual couple minus the real penis and the guy attached to it) Do you know what scissoring is?
C: Scissoring? Like, they insert scissors inside them to get off?
me: ....

2. Rick Blaine (Humphrey Bogart's character in Casablanca): Go back to Bulgaria.
D: This woman is clearly not Bulgarian! For once, you can understand what is she saying!
me: .... Fuck you.

3. Z: "You could be the star of the Boob wall!"

4. me: they're currently looking for staff at PC world
R: haha, nah, I wash to often to work there

5. R: the eternal dilemma... snacks or sleep?
me: SNACKS NIGGUH

6. me: fucking facebook
D: I'd LOVE to fuck facebook!

7. "I've had sex with corpses before."

Всъщност имаше още няколко, но те не стигнаха крайния лист. Oh well.

No one else could see this apparition

Все още едва събота вечер, а този уикенд е пълна лудница. Не казвам, че е зле, просто е лудница. Wake wood е пълен шит (което теоретично е проблем, защото беше препоръчан от супервайзъра ми), Casablanca е точно това, което бихте очаквали от черно-бял военен романтичен филм от 40те с Хъмфри Богард. Endlessly quotable.
Изобщо не се оплаквам от странните неща, които се случват. Понякога са нужни. Като новите песни всеки няколко месеца или припомнянето на стари и забравени.
Както и да е.
Сега сън, а утре дълги разходки покрай реката и прочее места, после (или преди) всичките постери и флайъри на света.

That was two years ago this May

Tази седмица е малко бавна, събуждам се (или ме събуждат) около 2 следобяд все, срещам се мързеливо с различни хора, закъснявам за уговорки и не си спазвам плана на действие, ям Милка и слушам песни, на които се разтягам в часове, които отдавна не мога да нарека обедни.
Странни открития за странни и интересни места, обаче за това по-късно.
Сега: две снимки от точно преди година, когато дори косата ми беше в боя (предимно защото съм малко некадърна.)

 

Сега изглежда малко по-чисто и културно. Май и аз.

And still on top of this I'm pretty sure it must have rained

Предадено портфолио и спане до много късно (или до безкрайно рано - зависи от гледната точка).
Следва:
Отчаяно търсене на работа
Отчаяна надежда, че може би ще се прибера за две седмици до България това лято (или поне Германия, някъде със слънце, моля!)
Идеята за покривния филм или всички глупости на света
Може би билети за Garbage в един момент. А може би не. Защото няма пари, нали.
Да отида някъде (просто някъде) за ден, два или за няколко часа. В този ред на мисли, ако все пак стигна до Манчестър, ще мога да посетя Hacienda, което много много отдавна вече не е Hacienda, но пак носи factory-номера си отпред и може да е безкрайно глупаво, но ще ме направи един малък щастлив призрак.
Само че шансовете са малки.

But I just can't stand it

Докато се прибирах пеша след филма днес имах време да наваксвам музиката, за която изглежда, че нямам много време напоследък.
Тъпото е, че паметта ми се разпростира дотам, че помня кога съм чула някаква песен за първи път или какъв е бил плейлистът на някакъв евент.
Това дори не е шега. Просто се случва.
В случая си спомних кога за първи път чух Patience на наскоро отново сформиралите се Take That. Мога да ви кажа датата. Мога да ви кажа и къде и с кого бях. Как реагирах, какви хора имаше наоколо. Впрочем, това е от причините да не мога да я слушам, въпреки че понякога се насилвам.
Говоря за музика, просто защото имам нуждата да кажа нещо и въпреки че по-логично би било да разкажа за преживяванията си, докато гледахме The Avengers, всъщност имам чувството, че трябва да го гледам пак, защото мисълта ми непрекъснато летеше по някакви несвързани теми. Включително моментите в апартамента на Тони Старк, които почти не помня, защото не можех да спра да гледам дизайна. Но това се случи на няколко пъти и докато гледах Iron Man, така че предполагам, че не е съвсем неочаквано.

Нищо му нямаше на филма, спокойно. Забавлявах се доста. Пък и актьорите са секси.
Все пак.

What makes you happy, what makes you sad

Има нещо ужасно и депресиращо в моментите, когато си търсиш работа, а всъщност никой дори не си прави труда да отговори (което е практика, но в момента не ми помага), дори местата, за които имам всички квалификации and then some. А дори не получавам интервю.


Има и по-депресиращи моменти, когато си намерила работа на някого другиго, за която и ти си кандидатствала, но си осъзнала, че не съществува вселена, в която би се преборила срещу него. И все пак си се надявала поне на някаква реакция. А междувременно си раздвоена между опитите си да си искрено радостна, че все пак си помогнала с нещо, и мечтата просто да седнеш на земята и да гледаш в една точка, защото в края не ти е останало желание за нищо друго.


Докато някой се опита да ми обясни, че много хора са така, и това е факт, друг факт е, че хора, напуснали училище на 16, в момента си намират работа непрекъснато, защото имат "опит" в дадена работа, а аз се чувствам все едно последните 15 години съм ги загубила напълно в учене и сега не мога да се класирам за разговор дори за места, които не изискват особени познания по нищо.


Някой веднъж беше казал колко е важно учението, че то щяло да ми отвори всички врати. Е сега може да си навре мисълта отзад, защото в края на деня все още ще съм момичето, което има пари, които й стигат общо да изкара месеца, ако не излиза повече от веднъж на месец и не яде навън, и ако се случи месец без много принтиране на проекти и гигантско портфолио (както, изненада, този месец), и тези пари дори не са нейни, и с всеки месец се чувства все по-ужасно от факта, до момента, в който изглежда почти смешно.

Все пак утре ще ходя на кино, за първи път от прекалено много време, за да гледам The Avengers, защото в един момент напрежението стига дотам, че ръцете ми се подуват, по клепачите ми избиват червени петна, а цялата кожа на лицето сърби.

Fingertips have memories

Peep show цяла нощ, също целия Adobe пакет.
Искам топли дни отново, моля.

Преди година по това време стаята ми приличаше на епицентър на бомбена атака; неща всякъде - неща, които после изхвърлихме, стените, покрити с мухъл; миризмата, пропита в мебелите; следобедното слънце и усещането за ново място, което получаваш винаги преди да се нанесеш.
Погледнато в перспектива беше забавно. Дори боядисването беше забавно, макар и безкрайно изморително и примесено с проекта за ресторанта (който в последствие също стана бял). Иронично таванът, който е с най-малко произшествия - и злополучните петна по стените и пода.
Един ден това място ще ми липсва, защото в него оставих малка част от душата ми, и голяма част от мен (буквално?). Няма значение, че апартаментът е малко съмнителен и понякога неприятно студен - и ако оставим настрана досадния хазяин (както каза Стюарт - все пак хазяите по традиция трябва да са поне малко досадни - иначе нямаше да е експириънс), една година по-късно и все още ми харесва да се събуждам на прозорците без пердета.

Може би е време да сложа винил по стените, както планирах в началото.
...
Been around the world and found
That only stupid people are breeding
The cretins cloning and feeding
And I don't even own a TV

Общо взето.

Here she comes like a brand new day

Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.

PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.