Dreams I can't make sense of

Преди няколко дни сънувах един от онези сънища, когато се чудиш точно какво си направил, че да заслужиш такова малко мъчение през времето, докато спиш. Може би ако си ги запиша, ще стане някаква  интересна/ страшна история, която ще се запази през вековете.

Но по-скоро не.

Отново без интернет, поне този път ще има някакъв краен момент след около две седмици. Последният път, когато се случи това и когато нямах интернет почти два месеца, се научих колко сме зависими от компютрите. Разбира се, съквартирантът ми лесно би ме оборил, но той е от онова почти забравено племе, което все още не е усетило нуждата от лесен достъп до пощата ти или до гугъл. Понякога му завиждам, но през повечето време предпочитам да не съм на негово място.

Въпреки че не е толкова зле. За ден. Два, три. Не за седмици и седмици подред. Спомням си, когато ходихме на север, преди да заминем проверих какъв е мобилният обхват на района. Което всъщност беше интересно занимание, защото дори не знаех къде точно ще отидем. В крайна сметка просто си спрях телефона за четири дни, преди да тръгнем обратно от Форт Уилям, а когато го включих обратно, почти веднага получих две обаждания и още няколко съобщения. Не мога да съм напълно сигурна, но в главата ми се върти спомен, че след това отново го изключих. С пълно удоволствие. Само че тогава бяха други времена и различни ситуации. Сега това значи стоене в студиото ми до късно вечерта, болка във всяка част от тялото и тиха надежда чудотворно да стане по-топло и някой да донесе храна.

Освен това ми се гледа филм. Или просто ми се гледа нещо, което го нямам на DVD или не съм се сетила да си сваля на харда. Винаги се случва така, винаги, винаги. Винаги ще поискам да чуя песен, която нямам, или ще си спомня имейл, който е трябвало да пратя.

This is bigger than us, както се пее в една песен, която се усещам, че си тананикам по-често, отколкото ми се ще да си призная напоследък.

Moi aussi un jour je serai beau comme un Dieu

Обаче беше неприятно усещането, когато се събудих сутринта, навън грееше слънце от три страни, а мен ме удари челно в главата какво пропусках последните няколко дни.
Както и да е, де, вече няма значение.

В други новини, вчера с Каролина си купих Earth Division EP, което е хубаво и тихо, нещо като малкото по-спокойно братче на Hardcore will never die, което те кара да затвориш очи и да се принесеш в своя mind palace, примерно. Аз лично прослушах песните няколко пъти подред, докато готвих в кухнята, после седнах и изгледах още няколко епизода и дори помогнах на сестра ми с някакво pdf, с надеждата да ме направи малко по-щастлива. Поне не сънувах кошмари. Всъщност, не помня какво сънувах изобщо, но в главата ми се въртеше разговора ми от петък с Елиза, а тя е толкова лесно разчетяема, че направо не знам как не се усетих по-рано.

И откъде идва тази миризма на ванилия в стаята ми?

Nothing has changed

Да де, ок, ясно.
Хубаво.
Next.

Why the fixtures turn to serpants snakes?

Следващият пост може да ви е малко скучен, но е важно да си напомня тези неща, за да няма глупави среднощни изпълнения, както обикновено се случва.
Имам няколко неща, които трябва да направя утре. Лекция/курс рано сутринта (рано - колко да е рано, при условие, че 12 години от живота си съм прекарала в ставане 6 сутринта, за да стигна навреме за часове, часове, започващи в 7.30), места, които да посетя в центъра - преди да съм забравила - и студио пак до безкрайно късно. Това с безкрайния стрес е
а/ тъпо
б/ вредно
б/ досадно
г/ всичко изброено

Опитвам се да не се стресирам и дори се получава, въпреки че има шансове утре по това време да съм се свила на дивана и да слушам тиха музика през големите големи слушалки и да си мисля за хубави неща.
Като казах хубави неща - ако може да започнат да се случват, изобщо няма да е зле. Не че се оплаквам, обаче имам нужда от малко хубави неща отвреме-навреме. Вчера беше ок, но не достатъчно, задето си тръгнах рано и отново се затворих в стаята си, за да си измислям детайли. Да кажем, от петък сутринта.
Сега, студени печени картофи, irn bru, един епизод преди сън и още малко от никога несвършващата книга до мен на пода.

It's in your frequency

И като по някаква магия е отново след полунощ. Дните в студиото минават прекалено бавно, но веднъж като си вкъщи след осем - и всичко е прекалено бързо. Имах планове да гледам детайли и магазини, но вместо това импровизирах в кухнята (да се разбира - отворих хладилника и сготвих каквото намерих там) и гледах сериали, после рисувах скици на невъзможната ми идея за стена от карфици и четох Mr.Vertigo.
А днес, след всичките разговори за Blue Monday ми се причете Кърт Вонегът. Всъщност ми се четат прекалено много неща по едно и също време, но вече се ограничавам до една fiction наведнъж, за да мога да смилам информацията от всичките останали книги на света.
Сега не следва нищо. Сега следва сън и малко книги преди, утре ранно ставане отново и часове пред компютъра; вечерта пък ще пия бира с добри хора и ще си говорим за греяно вино и планове до безкрайността.

Distant from other interests

Не знам за петък 13, но понеделник 9ти, вторник 10ти, сряда 11ти и четвъртък 12ти определено не бяха от любимите ми дни. Не че стана нещо особено - дори напротив, всъщност нищо не стана, а аз останах да си блъскам главата с проекта ни, да си лягам рано, да ставам още по-рано и да не спазвам последователността на събитията.
Следващата седмица ще е шумна и заета, работата никога не свършва, а денонощието не стига. Дори сега би трябвало да съм в леглото и да се готвя за утре сутрин, но не би, защото е петък вечер и защото искам поне в един ден от седмицата да не завися от разписания и външни уговорки. Освен това имам нужда от масаж, моля, защото гърбът започва да ме боли от седене в едно положение.

And make counter accusations

Странни сънища снощи, прескачаме от едно място на друго и се смеем на глупости, нощният вятър отвява пясъка в косата ми, но пръстите на краката ми са студени. Казвам, че съм там, но всъщност не съм - няма как да съм, щом се намирам в собствения си сън и всичко ми е познато.
Опитвам се да не се ядосвам за глупости - нещо като неофициален новогодишен план, който по чудо успявам да следвам, и това ме кара да се чувствам по-добре от всякога. Или поне по-добре от последните няколко месеца, и това всъщност ми стига.
Нали знаете какво се пее в онази песен, представа нямаш какво е времето вътре в мен, но и аз също нямам, така че всичко е в реда на нещата. А това малко ми напомня на това на Надка, което също май е в реда на нещата.
А сега, разговори за шизофренични тютори, поетични отклонения и шум за лека нощ.
(Впрочем, около мен има irn bru, половин пица и лешников милка, но - както казах - лека нощ. I ♡milka, нали така?)

I know that that sounds foolish but it's true

С Елиза се смеем на случайните ни истории, не споменаваме нищо от миналото, но се разбираме с погледи. А уни започва с тъжни коледни разкази и студена тоалетна.
Чете ми се Остър, книгата е долу на пода, "hold on and wait, have a little faith" като новогодишен късмет от баницата, утре - може би - шумна разходка из ИКЕА.
Иначе е ок, тих петък в по-голямата част от времето с космически документални филми и търсене на магазини за перуки (и това също се случва понякога). А, и ужасната й блуза с ужасната леопардова яка, която ми напомня на вчерашната снимка с леопарда на ски и почти два часа сдържам смеха си.
Май и аз съм доста ужасна понякога.
Всъщност няма значение.

Here we go again

Тази година започва бързо, много бързо, по средата на улицата и не виждаме несъществуващите фойерверки зад гърбовете ни, после вървя бавно към вкъщи, прибирам се с дъжда и съм цялата мокра. Отварям втората бутилка вино и си говоря глупости с М в скайп, шегуваме се за песни и хора, за повтарящи се разговори всяка нова година, за пиратките и пиротехниката, изсипваща ти се на главата.
Шумно и тихо се сменят тази вечер, първо инцидентни филми след полунощ, после каскадни изпълнения по стълбите, за които се радвам, че нямаше никой в блока тази вечер.
Имам чувството, че след шоуто, което си спретнах сама миналата година, нищо няма да може да ме впечатли така, което сигурно е глупост и сигурно ще ми се докаже още след година, но засега все още предпочитам моментите след фойерверките, съществуващи или не.
Предполагам, че е в реда на нещата да бъда сантиментална за миналата година, да започна да изброявам нещата, които ми липсват, обаче има да чакате. Всичко, което е трябвало, съм го казала вече, а сега единственото, което остава, е да си легна в нормален час днес, светлината от луната и от уличните лампи да влиза през прозореца (еха, колко поетично!), а от утре да започна пак да си мисля за всички неща, които имам да върша и места, където искам да бъда.
И отново, 2012, бъди хубава, ок?