Уважаеми народни представители,

Вие сте тъп грозен рогат добитък. Бихте ли били така учтиви, моля, да направите едно добро дело и да скочите от някъде нависоко, вместо да хабим боеприпаси по вас?
Уважаеми г-н Борисов,
Да ви еба и какъв сте селянин. Винаги сте бил. Бяхте още през далечната 2006-та, когато произнесохте онази незабравима/ незабравимо идиотска реч като новоизбран кмет софийски. Бяхте и преди това, когато сп. Дъга направи карикатура с Вас, облечен като Батман Kick-ass стил. Не гласувах за Вас на последните избори. Няма да гласувам за Вас на никои избори. Вие сте срам за България и трябва да Ви изгонят от държавата със специален закон. Нова анти-Борисова Конституция на Република България Безбойкова.
Уважаеми г-н Президент, май френд,
Преди много години щях да гласувам за Вас. Така или иначе Ви е последен мандат, вземете и направете нещо. И номерът "Президентът пък каква власт има" не минава вече. Отдавна спря да минава.
Драги НПО-та, като спрете да събирате пари от джоба на средностатистическия българин, който, колкото по-беден става, толкова повече започва да го боли за другите и иска да дава още повече пари, седнете и поразсъждавайте, дали не трябва да си насочите усилията в посока да накарате Правителството ни да се държи като едно Нормално Европейско Правителство и да започне да започне да отпуска пари от бюджета за животоспасяващи и безбожно скъпи лекарства и изследвания.
Уважаеми Младежки организации, Парламенти, Общински съвети, Ротари, БЧК и GGP, да, виждам ви колко сте заети всичките от проекти и семинари. Сега, като си изкарате главите от онези-части-на-тялото-където-слънце-не-изгрява и спрете да си начесвате езиците по сесии и събрания колко сте велики, седнете и направете нещо полезно за обществото. Има неща, след които ще се удряте в гърдите пред останали себеподобни, има и други неща, които не само, че може да имат някакъв медиен отзвук, ами и може всъщност да доведат до някаква промяна. И не ми говорете глупости, моля.
Драги всички останали,
Нищо не зависи от децата ви. Вие имате право на глас, вие имате житейски опит. Използвайте ги. Бойко нема дойде нъ упраи. И царю не нъ упраи. И извънземните даже вече се отказаха да нъ упраят.
Това е положението.

Ваша разочарована,
Нели Ж.

Sometimes I say stupid things

Anthology of stories about doing it extremely wrong.
Сряда с всичките ядове за есето, четвъртък с прекалено дългото време в the vic и ужасно грешните решения цяла вечер, петък на 12-см обувки, а днес - несвършила абсолютно нищо.
Понягога си мисля дали правя нещо погрешно, че все сама се забърквам в такива презокеански истории. Онази вечер Танви дълго се смя, като чу за премеждията ми, накрая трабваше и аз да се засмея. На сутринта и А се засмя и каза, че всичко било наред, но не и преди да го накарам да си признае, че е гей. Което той не направи.
Днес пък Сара има рожден ден и обикаляхме по фестивални задачи, а тя повтаряше как трябва да си намеря някого "cause, see, this way it'll be much funnier when you get drunk and James won't be that bored when he comes around". Никакво момче от джунглата обаче, казах й, а тя обеща да ме скрие, ако той се появи някъде.
Мисля, че трябва да напиша книга за тази единствена първа година в Глазгоу. Ще е почти брилянтна.
Maybe this summer will come and clear our minds.
Обаче никакви токове по павета, мерси.

Is everybody in?

Навън е толкова светло, че трябваше да проверя на три часовника дали наистина е почти девет вечерта.
Окей, преувеличих малко, обаче схванахте идеята.

I look for a joy in a strange place

Когато преди много месеци стоях във всекидневната и беше неделя сутрин, началото на едва първия от много много дни сама в големия град, Макс беше първият, който се събуди и заедно гледахме ранното слънце, разказвайки случайно пресеклите си животи.
Това ни се превърна в неписана традиция - когато няма никого другиго във всекидневната, просто седим и говорим - за книги, за филми, за хора, за пътища.
Разказвам ви това, защото днес той става на 20, а всъщност на 13, а всъщност на 25. Отидохме всички в пъба отсреща заради него, и бяхме много. Победихме съседната маса, където също имаше рожден ден, но ние бяхме по-добри.
Когато дойде да ни види, му казах, че ще ми липсва безкрайно много догодина и че той е малцината, които ме карат да обичам този блок. (-Въпреки че сменям музиката, когато не я харесвам и че мрънкам прекалено много? -Да, Макс, дори това. ) Той го знаеше и преди това, знаеше го и днес, когато ме видя как правя тортата с ясното съзнание, че имам безкрайно много работа, но съм готова да загубя един ден за него. Защото обичам и другите момчета, и Броуди и Бен, и Луис, и Джак, и момичетата също, но тях не виждам всеки божи ден и те не винаги са наоколо, когато имаш нужда.
И освен това прави домашен прекрасен чай.

Everyone likes to dance

5 weeks left.
Don't panic.

I got a pencil full of lead

Един от онези хубави топли дни, които определят отношенията ми с града; с Танви се смеем през цялото време, Сара се включва на моменти с идеи за партита и рождени дни.
Като казах рождени дни, Макс, моят прекрасен съквартирант, става на 20 в понеделник и въпреки че казва, че не иска нищо, пак ще му направя торта, защото това момче има навика да ми спасява живота с идеи за завладяване на света, рециклирани от хубави книги и любими филми, както и да завършва всеки въпрос "Случайно да имаш..?" с "Да." Изобщо, той е единственият съквартирант, чийто житейски навици ще ми липсват догодина.
Затова, ще си получи тортата и по-добре да си я изяде, хаха.

And I haven't got time for you either

Ден на все нови неща.
Selfish rooms in the Generous hotel. Шест седмици за чудо и приказ, за бавни идеи и бързи скици. После интериорен пикник в горещия парк, лежим на розови одеяла и ядем сладолед, водата не е достатъчно, обаче има кола. Одумваме двойките срещу нас, които се натискат като за последно "Just leave them be, Carrie, they're 12." (На толкова бяха всъщност.)
Часове в размисъл над задачите за следващите две седмици. Първо лого за семестъра, първи девет спални, последна рецепция. Разговори с архитекти, които ме карат да се усмихна и да знам, че те са виновни; разговори за обещания и тен.
Записки за разкази и бележки по стената - и все нови спомени от последните месеци.
А току що си купих билет обратно за София. За след точно два месеца. dete, here I come.

Sister got a beat for mankind

Последната седмица in a nutshell: Вали и е досадно, а в сряда Макс се прибира и носи хубавото време със себе си; паркът е прекрасен по всяко време, особено с Вонегът в чантата и домашен горещ шоколад с мента в мислите; реката също е хубава, но мрачна и тъжна, аз пък не съм - не съвсем.
Опитвам се да правя полезни неща, но не стигам по-далеч от две допълнителни изречения в бележника и поредния британски сериал. Докторът е нов и странен; Джийвс е гей, а Джонатан Крийк е по-скоро забавен. Кино в четвъртък е на място с много, много добър филм и саундтрак за скачане и бягане (и ритане на задници, ако става дума), и това ме води до днес, когато изслушвам 100.000-ната отчетена в музикалното ми царство песен.
10. Анимационерите - Snowboard
9. The Cure - Friday I'm in Love
8. Oasis - Slide Away
7. Coldplay - Strawberry Swing
6. Muse - Bliss
5. Ian Brown - F.E.A.R.
4. Mika - We Are Golden
3. The Feeling - Sewn
2. The Fratellis - Whistle for the Choir
1. Editors - Bones
Ако случайно сте изпуснали.
А сега, съквартирантките вече се прибраха, което означава, че ваканцията е свършила сигурно - или поне тишината; момчетата обаче са далеч, почти досадно далеч - и няма никакви изгледи да свърша каквато и да е била работа днес. Нищо полезно, както вече казах.

We're not cool

Великден като за първи път, вкусно пилешко с картофи и о-богове!, домашен козунак; Хариет, която е направила нещо вкусно и зеленчуково; китайски ориз и Арсени, донесъл шоколадови яйца (и всички го гледаме с тиха радост). Разговори за езици и акценти, за чужденци в различни държави или в една избрана; разговори за окупации и неразбирателства (с Арсени си подхвърляме реплики и погледи, и разказваме архитектурни шеги и истории за обезглавени пилета); игра на думи за вкуса на китайското (българите не сте вкусни, ядете прекалено много салата.)
Такива хубави и тихи вечери, без борба за музиката (Вивалди и Джак Уайт срещу Децата на Студената война и онзи австрийски ерцхерцог), но със спор за цветовете на очите и цветовете по принцип, все така спокойно и щастливо - и с прекалено много останала храна. И с идеи за книгата, която не съществува.
I've seen so much in so many places
So many heartaches, so many faces
So many dirty things
You couldn't even believe

You can climb a ladder up to the sun

The Big Pink днес из центъра и после обратно - вече в парка си пускам местни банди, защото така трябва; не си намирам подходяща пейка, затова сядам край реката и наблюдавам хората с децата, кучетата, и мъжът с червените кубинки, който пуши и не гледа лошо. Топло е, с ееей-такова слънце и те кара да гледаш право в него, защото утре няма да го има сигурно. Купувам си прекрасна огромна книга и витамини, а в обратната посока - пиле и картофи за неделя; тежи, обаче всичко ще е наред, защото черните облаци са още далеч (а сега вече вали).
Вече трети ден гледам снимки една след друга и се опитвам да избера правилните три; междувременно получавам известие - вече съм член на студентското филмово общество (от театралното - ни вест); а следващите дни ще са дълги и готварски; сигурно и шумни.
И всички си кръстосайте пръстите - съквартирантката да изчезне някъде.