New Year's Resolution

Ден преди новата година и вече си мечтая какви късмети бих искала да ми се паднат от баницата, навреме и точно, когато трябва да се случат. Най-добре едновременно.
. Глазгоу - сигурно е прекрасен в този период от годината, а сигурно по принцип си е. И дори да имам прекалено големи изисквания от един-единствен град, искам да съм там, да го почувствам и да се уверя сама, че наистина нещо му куца.
. Себастиан - искам да се влюбя в човек с това име. Дори не знам къде се зароди идеята, но това име е наистина прекрасно. В. по въпроса се засмя. Но пък предвид нейния "it's complicated"-статус, не смятам, че е най-удачният човек да питаш по такива въпроси.
. Искам да съм малко по-малко любопитна и да не ме боли главата после. Искам също и да различавам хубавото вино от не-толкова-хубавото.
. Искам всички концерти на света да се случат наистина, без last minute инциденти и заплашване със саморазправа.
. Сигурно ще е клише, но искам още 7000 неща, някои ги искам още отпреди, за други просто си мисля в колата на връщане от Истанбул. Точно като някое пролетно еднодневно влюбване, само за спорта и задето всичко е свежо навън, и все още мокро от снощния дъжд.

I could be your regular belle

Предколедно е тихо и студено, вечер по повече и от двете. На мен обаче не ми е коледно изобщо, не ми се занимава с нищо и по-скоро бих ударила някого по врата, задето върви безкрайно бавно по тесен тротоар. Не ми се занимава в смисъл, че ми се прави всичко, но с надеждата да съм сама за което, а това не се случва. Освен това безмислено помня ненужни имена и случки, и им се подигравам на косата и пуешкото, не искам партита, никакви, но искам навън и няма никой тук. В някакви надежди, всичко би изглеждало по-правилно и намясто, но всъщност знам какво следва.
Освен това не си правя равносметки и имам весели new year resolutions/good intentions, нищо че с моя английски няма да стигна доникъде.
I say "High", you say "Low".
You say "Why?" And I say "I don't know".
Oh no.

Taking different roads

За вечер в София прочетох повече от книгата на Ръсел Бранд, отколкото бях прочела последните месеци. Освен това планирах всичко заедно и сънувах Джейсън Мраз, свирещ на китара в полупразен 211, а аз подскачаща и невярваща наоколо. И съм почти сигурна, че съм пяла насън.

Take the time to make some sense

Защо да си губя времето с филми, като мога да ги просънувам. Ето как сънувам сънища със сюжет, достоен за филм от три части, напиването, любовта и изневярата, странните приятели в странни градовe, падането от леглото, синия диван и всичко това само в първите десет минути от началните надписи.
The tragedy is how you're gonna spend
The rest of your nights with the light on
So shine the light on all of your friends
Well it all amounts to nothing in the end

Showers me in your introspection

Не ме боли главата, не не, изобщо не, боли ме рамото малко от концерта снощи и хълбока от неравния диван. Успявам да се събудя навреме, а айранът е безсолен, сериалът не ми се гледа, искам да се прибера и да гледам други неща. Майка е искала да карам, каква е оптимистка понякога, освен това вчера е купила мента и иска да й правя вечерта мохито. "Нямаме бял ром", друго не измислям, за да отклоня желанието й поне тази вечер (нека просто премине), цял следобед седя на неудобен стол и гледам глупости, за да не заспя (заспивам точно на каквото очаквах няколко часа), стряскам се и ме е яд, един такъв хубав изгубен ден, но има и такива.
А бандата на Д. беше толкова готина снощи.

See our friends, see the sights

Днес е тихо навсякъде, а аз се припознавам по възможно най-абсурдния начин, те не ни виждат, но разпознават шумния смях. Правим планове - за утре, за събота и за след много, много време. Къдрокосите мъже пък са прекрасни. Прекрасни, правилно ме чухте.
"А, ние тук само за концерти говорим, или за мъже и нова година" - К. се хили "А, то няма за какво друго."
Казах ли вече, че къдрокосите мъже са прекрасни? Съжалявам, но съм възмутена от онази реакция и коментарите.
Никога, никога повече няма да навлизам в клишираните представи за хубаво и грозно.
And remember kids, недейте по никаква причина да използвате градския транспорт, особено ако сте с махмурлук. (Което ми напомня, dete, ако не дойдеш, няма да ти готвя.)

For every time it's been hit

Спъвам постоянно в една неморално голяма постелка за палатка, метър-и-деветдесет, ритам я, тя ми се хили, аз пък подстачам върху нея, за да заглуша шума. Всички ги тресе нещо вече, снощи пък сънувах въпроси на листчета, шумни хора в залата и сестра ми по телефона.
Какво за щастието?! Какво бихте говорили за щастието на мое място? Ще цитирате ли онзи-немски-филм, или ще се отдадете на есеистични импровизации?
Ами за олимпийските игри?
Боже, тези наистина не са в час.

Of doing all the worst things I do best

Преследвам въпросите си за значението на рисунките ми, попадам в асансьора, който сънувах вечерта преди. Часове по-късно с В. търсим думи из речниците, пием бързо бяло вино от чаши за бренди, пеем на висок глас на немски и руски, смеем се на рекламите и си говорим за примери и предрасъдъци. На поредното Горан Б. тя нахлува в стаята със смешни изречения и сива пола. "Taking back the city for ourselves" правим си планове и обсъждаме красивите и безкрайно глупави мъже. Чакам я на ъгъла, трябва да ходя у баба, а виното вече ме е хванало.

This is a mystery not to be solved

Позволявам си днес да правя глупости вместо плакати от стиропор, бира на обяд и черен чай с вкус на ягоди вечерта. "Днес" е вече "вчера", но не съм спала. И какво, говориха ни за този момент години наред, и какво? Денят продължава с варена тиква с орехи и още чай, и гледам от онези "смешни сериали с идиотски случки", от един ми остава един сезон, три от друг и така, и така. После пък сигурно се опитвам да намеря правилната мелодия и завършвам с нежелание и невъзможност да заспя до 3 сутринта.
По-нататък в измерението "днес" хора (които, за радост, не четат този блог, но пък в някакъв процент са адаши на съквартиранта на Мартин) се появяват и ми унищожават емоциите, всички емоции на света, но мен това въобще не ме интересува, не, не, ни най-малко, щом Шелдън и Леонард са отново на път да спасят света от лаптопите си, а Тед все още не се е запознал с подходящата. (Приличаме на баби с тези сериали, казва сис, а аз клатя глава в знак на съгласие и се надявам следващият епизод да е по-.)