But my gosh, don't you just know it

В момента трябва да довършвам темата си по немски, а всичко това е толкова досадно. Досадно ужасно, ако мога така да се изразя. За този пост имах невероятни идеи как ще опиша приключенията ни на Българо-Сръбската граница (а къде другаде, ако не там?), обаче всичко свършва с Майк, както често се случва в дни като такива. Новият му албум всъщност е добър. Странен, да, може би наистина звучи по-необичайно, и текстовете му също. Но Майк си е Майк, в крайна сметка.
Всъщност, чудя се как по-бързо да свърша с всичките листи и да си лягам.
Имам нужда.
Наистина.

Are we human, or are we dancers?

I don't need no expensive materials to create new ideas. I need stories, I need space, I need fuckin time, which I don't have. I need new music. I need a ticket to The Streets. I need to see him live. I need a couch on a Sunday morning. I need to get out of there before it gets too late.
I really need fuckin time.

She takes it all so god damn seriously

Това съм аз, момичето в чужбина, което стои цяла нощ, за да напише темата си по немски, нищо, че май ще е част от готовото малцинство. И каквито и да ги говоря в момент на полу-приспаност, искам, искам в Глазгоу и ще се боря със зъби, нокти и коса за мястото си там.
Сис утре ще бъде с ботуши, толкова студено е вече тук, аз пък - с нейно зимно яко (дълго и червено, хаха). Спим на едно легло - един персон, както като бяхме малки и на нея й се привиждаха паяци. Може и наистина да е имало, не знам. Съквартирантите й вече ги няма. Липсва ми радиото в банята. Първото ми ходене в Икеа го запомням с болка в мускулите.
Сега пък - Фрателис. Имам нужда то тях. Правилните хора пък са си на мястото.

As long as there's a bed beneath the stars that shine

Наистина, не ме интересува. Наистина. Правете каквото искате. Не ме занимавайте, не ме интересува. Ще си карам с Крис едни забавни зип-часове през годината, аз ще се правя, че не ми се е приспало по средата на втория час, тя - също, но пък тя и ще учи по-сериозно от мен. Мен така или иначе няма да ме приемат в Глазгоу. Вие как мислите, както не си сядам на някои части да рисувам, дори в Немската не биха ме приели отново. Мързи ме, да, да, мързи ме убийствено много и затова, моля, не ме занимавайте.
Иначе всичко друго е близо до наред, рисувам когато имам нерви (и дотам), слушам Оейзис за добро-утро пеша към училище (бодро и студено), мисля си за глупости в час по английски (не нарочно) и очаквам темата по немски да си се напише сама. Ентусиаст.
Днес бях за първи път в тоалетните, които все пак видяхме и които струваха много-хиляди лева от норвежци. Зайците ги използваха за съблекални. Няма да коментирам повече.

Just when I discovered the meaning of life, they changed it.

Обичам всичко да започва така. С Оейзис, както вчера сутринта, или с Мюз, както днес. Обичам да не се притеснявам за разни неща, но още повече обичам, когато се оказва, че всичко си е на мястото.
Всичко си е на мястото. Гледам моите си сериали, да, да, намирам време за тях - но не и за прочета Фауст, например. Не искам Фауст. Не искам дяволи, нито немски класици. Искам новия на Майк Скинър (и ако го чуя още веднъж, всъщност ще започне да ми харесва адски много). Искам и Джейсън Мраз във Франкфурт и Оейзис в Глазгоу, но, алас, не се очертават такива планове в следващата година.
Днес се чух с Е. Липсва ми, много.
Искам и още нещо. Не, всъщност искам още 7000 неща. И dete е права. Застудява. Настана време за твърд алкохол.

Rock'n'Roll High School

Последният първи учебен ден. За някои ще бъде просто последният учебен ден. Аз пък се дразня. Дразня се задето трябва да ставам идиотсконечовешки рано само за да се покажа пред новите 2130 примерно ученика. Ще ме видят, спокойно. Може повече и да не ме видят на училище преди бала ми, ама ще знаят, че съм от "големите". Брей, колко готино звучало. Вече съм от "големите". Навремето онази вещица Найденова ни обясняваше някакви глупости за стълби, които сме трябвало да покорим, и как всеки нов клас било стъпало нагоре. Вече би трябвало да сме на върха на стълбата. На върха на хранителната пирамида. Поне преди беше така, по-малките даваха предимство на по-големите от страх и респект. (преди - преди 6 години). В момента просто не се знае кой е по-големият: аз, с широкото дънки, кецовете Пони и тишъртките или онова-русото-там (произволно) с широкия колан и 9-сантиметровия ток. Стъпало нагоре, май асс.
Какви ги говоря, образованието като стълба, май асс.
Ама ще се разбием пак, де, нали трябва да запомним с нещо последната си година като каторжници на системата. Пък било то и да помним, че всъщност нищо не помним от нея.

If you won't save me, please don't waste my time

Пия някакъв Бекс (изпих го преди малко) и мисля теории за завладяване на света в началото на октомври. Опитвам се да намеря някой да ми е хост, в момента най-официално заявявам, че приемам предложения. Освен това гледам забавни снимки на прекрасни хора, с които кроим планове за години напред, за презламаншовски студентски живот и всичко това накуп. Радвам се на В, наистина й се радвам за прекрасното лято, което е прекарала, а за моето краят не иска и не иска да дойде. Исках да прекарам една последна вечер на онзи клуб в Слънчев бряг, при това със сис преди да сме заминали за Германия. Жалко, че няма да стане, или поне не се очертава да. Не тази година.
Догодина обаче, ако всичко се нареди както искам (презламаншово), ще бъде едно прекрасно лято из страната, всичко ще е наред, тихо и спокойно (и аз също), и ще спра да търся мястото си в тази странна страна.

Fascination

Наши си глупости.
Сестра ми обяснява, че ще бъде прекрасно да има такъв зет, аз пък потвърждавам. Стига да ми намери такъв. По-малък от оригинала, ако може. Съвсем малко, не съм претенциозна.
Той пък, "разбира се, че е правил секс, на 9 е!" Той е кучето ми. Такива изречения се получават след бира и две домашни мохито-wannabes.
Претрупвам се със сериали, сигурно съм последният човек на света, който още не е гледал ОС, но пък съм сигурна, че повечето от вас са последните хора, които не са гледали нито един епизод от That 70's Show. Освен Мимз. Тя е фен.
Освен това, ако не знаете, когато порасна, искам да се омъжа за Майк Скинър. Повечето въздишат по разни му там актьори, аз пък искам него. Наред с въпросния зет-мечта на сис. Въобще, би било прекрасно, ако разрешат многомъжството. Бих си направила харем. И сигурно бих поканила Оейзис да пеят вместо освещаване. Оейзис, защото Матю Белами ще бъде вътре, което автоматично отхвърля алтернативата Мюз. Може и вокалиста на Алфабийт, защото подскача забавно на разни техни клипове. Всъщност може цялата банда. А с мацката и със сис ще пием и ще гледаме телевизия, докато чакаме разносвача на пици да дойде най-после.
Нали ви казвам. Наши си глупости.

Well my heart is bigger than the earth

Не мога да не го направя.
Напоследък около мен има често някакви хора, спящи и надяващи се да ги събудя навреме. Но този път е странно, заради случките и хората, заради мястото ми сега и мястото ми в такива истории по принцип.
Благодаря, благодаря.