Now I stand here waiting

Love Is Noise

Не мога да не забележа приликата между няколко бургаски улички по пътя между ателието и вкъщи и онези кози пътечки в Странджа по пътя за извора и Калето.
Не мога да не се сетя и за други неща и хора, докато слушам различни песни, нали помните
Did you ever notice that there's a certain line in every song sticks out because it reminds you of a person that you just can't forget?
Ето такова е времето вътре в мен, песни навсякъде, музика, музика, а любовта е шум, който пея, защото ми харесва как звучи (новата песен на Върв примерно). Нови албуми, много нови албуми, концерти и фестивали, време е за път и за завземане на пространства, време е за обмяна на информация и разкази (освен всичко останало), време за теб и за мен, хаха, винаги ще се намери време за всичко. Или както решихме днес, най-активно се мързелува, когато имаш толкова много работа да вършиш, но предпочиташ да прочетеш някоя добра книга (или да гледаш забавен филм).

И мерси мерси мерси на Иринка и на Мимз, че толкова всеотдайно ми звъннаха на Лени, а аз подскачам вкъщи и съседите се плашат. Е, не е Крийп, но все пак смятам да подчертая факта, че всъщност лятото едва сега започва. Рх - на караоке. (Друг е въпросът как е възможно въобще да се пеят рх на караоке, но в този ред на мисли трябва да се питаме същото и за Оейзис, Мюз и всички останали, затова няма значение. Наистина.) Сис, нали знаеш.

Our hopes and expectations

Знаете ли, понякога може да се получи такъв забавен разговор от иначе сериозните теми, които подхващаме, като резултатите от изпита и различните възможни специалности. Освен това, от една обикновена разходка на кучето на Ири могат да се случат литературни чудеса. Ще видите.

If it's a broken part, replace it

Не.
Не не не не не.
Отказвам. Съединител, първа, отпускане, съединител, втора, газ и се махам оттук. Наистина.
Hold your own, know your own name and go your own way. And everything will be fine, everything in no time at all.
Съжалявам, няма как да го обясня по друг начин.

Same old thing we did last week

За още пет минути блогът ми ще е на три годинки. Вече (според Сънката) може да псува и да рита (и да боли при това), и още - да разказва и запомня истории, за припомня случки и всичко такова. Не черпя обаче, всъщност ме черпят с домашна сангрия и варена царевица, но аз си знам за празника. Празник, да да, защото е най-дългият проект, който съм започвала и който все още се държи и не смята въобще да ходи някъде. И пие като руски моряк.

Но на мен ми писна от лекета въпреки това. Не, наистина.

But we know that we'll never lose

Не съм сигурна, че бих се справила с това. Трябваше да напиша нещо за Виена и Дармщад, обаче тези неща са далече в момента, малко по-далече, отколкото би ми се искало, но все пак не мога да събера всичките си спомени в пост, равняващ се на две скролвания надолу. Но иначе би звучало нещо подобно: В Дармщад е студено, нещо като "какво е времето вътре в мен", т.е. в самия град, аз се радвам, че виждам сис след 6 месеца, освен това й правя помагам за някакъв проект, сменяме се през нощта за работата, и мама също - през деня. И после парти със забавни хора и с досадни хора, с хора, на които им разбирам, и те също ме разбират, нищо, че трябва в някакъв момент да се появи някой българин, за да те избави от някой по-местен, защото те следва и до тоалетната, беше забавно, да, да.
А Виена е красива и топла, имаме си и екскурзовод, който изпълнява и функции "провери в унито за вътрешен дизайн", наистина е красива и наистина бих искала да уча и там, ако въобще по някакъв начин това би било възможно, засега явно няма как. Нито графичен дизайн, нито анимация. (да, Д, проверих и това.) Но пък затова има Джейсън Мраз на 17ти септември.
И отново в Бургас, нищо не се е променило особено много, още не съм видяла очите на Марто, а пък и той май е на село или нещо такова, но ми става тъпо от някакви незлонамерени иначе реплики, а така или не, не искам въобще да съм в това измерение, но пък може да си лежа на плажа целодневно с Ири (и сис, и Ирта, и още 7000 човека, примерно) или да мина покрай тазгодишния уъркшоп, защото Елица ми напомня за това всеки път, щом ме види (и правя преводи за сайт, и уча за тоефл, и рисувам, и почвам шофьорските). И толкова много искам да се видя с разни хора, да пием и да си спомняме миналото отпреди един месец и бъдещото до октомври. Please, please, please, let me get what I want.

But it might be a second too late

В момента имам нужда само и единствено от някой като Джеймс М. да ми пее на ухо докато се чудя какво да правя със снимките от миналата седмица и също със следващия пост, който се опитвам да измисля от ден-ден и нещо, а, и съм къса бяла нощница на цветни точки и Снупи отстрани. Въобще, бих била цялата в Снупита, ако ми разрешаха.
А, да, и сънищата от вчера. Направо да ти се прииска да зарежеш всичко и да си пуснеш някое ново аниме. (Аниме, само да кажа, не съм гледала от близо две години, обаче след като Димитър ми пусна мухата онзи ден, не се стърпях. Ама за това след малко.)

We Steal Things

Обаче сега нямаме време, защото се мъчим да помагаме на големите си сестри за проектите им, освен това слушаме хубава музика на големи слушалки, а аз наистина предпочитам това и да чакам Джейсън Мраз да се свали в Соулсийк (той е прекрасен). И впрочем в момента се чувствам като в негова песен. Няколко едновременно. По избор.

And the night behind me

Нощ не бе, ние не сме деца на нощта, но въпреки това си струва за всяка недоспана минута, час по час.
Марто и Тошко се появиха точно навреме, за да разберем къде всъщност е заветния концерт, освен това ни беше забавно, и скачахме, и пяхме. А се появи Катя (същата Катя от театралната и випуск 2008, която бе толкова прекрасна на бала си, а тя по дефоулт си е прекрасна), появи се в най-правилния момент с компанията си и прекарахме един страхотен остатът от вечерта, чакайки изгрева. И имаше музика наживо, и се смяхме на (или пък се ужасявахме от) хора, които не бяха съвсем с трезвия си разсъдък за въртенето на земята и законите на Нютон, но нищо лошо не се случи. Освен това видях най-културния неонацист в Бургас, освен че му беше забавно и си пиеше биричката, и говореше с разни хора, ами и помогна на някакви хора, които бяха паднали, да станат.
No, no, I wasn't looking for love, Иве, но пък и тя не ме търси, тъй че сме квит.
А сега се изнасям в хола, където Мимето се опитва да намери нещо интересно по телевизията.