Live Monsters

Днес за първи път ми се ревеше от неискане да стана, обаче ми се наложи да го приема стоически, защото беше 9 без 10 и закъснявах за работа. Малко се вкиснах, обаче всичко се оправи към 11:30, когато непонятно започнаха да пускат хубава музика по това загубено-и-забравено-от-бога радио. Понякога наистина се чувствам като video killed the radio star.
Ениуей, последните двайсетина минути от пребиваването ми в офиса на майка ги прекарвам в обикаляне из д-р. д-р. проф. по Всезнание-и-още-нещо Wikipedia, последното радио и писане на постове за губене на време, ътендване за събития на бургаския плаж и танцуване на обичайните Бийтълс и Куийн.
Не, наистина, догодина може да ме търсите на някой хамак на плажа. Примерно.

Daydream In Blue

Днес - особености на националната кухня - суши, уасаби и прекалено солен соев сос. И всичко се повтаря около това суши - едни и същи хора, подобни случки, познати вече места след дъжд. Докато гледах сестра ми как навива водораслите, се сетих за един стар виц: "Кога ще настъпи световен глад? -Когато китайците разберат, че ядат само гарнитурата."
На това трябваше да се смеете, впрочем, ако не свърши работа, по-добре си пуснете някаква весела песен, иначе не мога да ви помогна.
Сорри.
We live in a free world
I whistle down the wind
Carry on smiling
And the world will smile with you.

Sewn

Относно предишния пост.
Не знам колко пъти съм гледала филма. Не помня откога започнах да го търся. Знам само, че този филм ме накара да треперя така, както може само краят на Shakespeare In Love и може би дори малко повече. Това е просто един красив филм и други описания не са нужни и най-вероятно не са възможни.
Помня, че след като го гледах първия път, гледах още няколко минути в екрана, без да спирам финалните надписи, за да опитам да запазя замразените снежинки около себе си. Бих искала да мога да спра времето и да ги снимам.

Inside

Cashback is splendid.
End of discussion.

Higher

Днес със сестра ми сме извървяли заветното разстояние у нас - другия край на плажа 4 пъти. Плаж, заради който сестра ми е изгоряла като след уъркшоп по бау-нещо-си-там и вечерни събития. Което си е повече от ок, все пак не е всеки ден да осъзнаваш, че всъщност имаш какво да правиш в нощен Бургас и не всяка вечер Gravity Co. правят концерти тук.
Съжалявам хора, промоцията на Финландия беше нещо като 300 000 пъти по-забавна и готина от блус феста. И дори след като Явор остана без сет лист (Браво, Нели, как успя преди да са свършили концерта?), всичко беше изпипано до последния звук.
За ваше успокоение, краката ме болят ужасно много.

Like I mean it

Този пост си го представях как ще изглежда през доста голяма част от пътя обратно. Имах някакво желание да разкажа за границите, за сестра ми, за красивите хора, които срещам по пътя си, за утринното карлсховско слънце, за спането по дивани и после в легла в странни стаи, без духове, за прекрасната Прага.
Обаче щом веднъж седнах на стола, осъзнах, че въобще не искам да пиша за това. Искам да пиша за Том, за Васил и за хайдутите, но нямам време за друго, освен за един абзац и после за импровизиран пост. И за малко музика - Дъ Фийлинг и песни, чиито текстове не разбирам.
Иначе Депеш са прекрасни. Ние също.

Thriller

Последни минути в Бургас, майка отново не затваря вратите след себе си и скоро ще се счупи още нещо в тази къща.
И Марто много усилено не иска да пусне коментарите ми в блога му, или както ми се караше Тошко онзи ден.
Всъщност, всичко си идва на мястото в един момент. Пък и трябва да тръгвам.

Walk of Life

Не помня да съм правила такива проучвания за разказ досега. "Не е и нужно", поклаща глава Иво, отпивайки от бутилката си, "Понякога просто се получава от раз. А никъде не е казано, че историята трябва да е истинска. Дори напротив."
Да де, обаче аз си знам, че искам да включа хайдушките легенди и май че всичко се подрежда просто прекрасно.
И дори в момента не ми се пише нищо друго, просто искам да заплета възела и после отново да отплета нишката на историята. И да напиша, че отдавна не съм била толкова ентусиазирана и радостна. Да го напиша и да го разберат всички.
It makes no sense, anyway.

Hands Clean

Предполагам, че вчера можеше да се сметне и за хубав ден, въпреки. Everything on its place.
И хората, които срещнах, с почти еднаква дължина на косите, нищо, че са от различен пол. На него името му започва с Г. и той е един от многото, чиито имена започват с Г. всъщност, но не съм много сигурна дали си има прякор и какъв би бил той. Важното е, че се появява малко след С. и си приличат в косата, наистина, а аз си спомням за последната снимка, която направих с телефона си, и само хората около масата ме спират да не се засмея.
Може би това е проблемът на седмицата. Преди няколко беше нещо подобно и Ивелина се чудеше откъде съм го изкарала този негативизъм и защо досега не го е виждала, миналата пък всичко си беше ок и нямах пречки да се смея.
Обаче идва нова така или иначе. И всичко отначало, и пак everything on its place, поне така се надявам. И ако не друго, то поне си осигурих достъп до всяко едно място, което ще ми потрябва в един момент.
We've come a long long way together,
Through the hard times and the good.
I have to celebrate you baby,
I have to praise you like I should.
Сигурно това е единственият начин.

PS.Мисля, че наистина има нещо вярно в разделянето по седмици. Музиката, музиката ви издаде!

Build It Up - Tear It Down

Говоря със сестра ми по телефона и й обяснявам всяко едно състояние на иронията, точка по точка, и това ми отнема 6 минути. После тя почва да ми се кара, защото взимам по-лесното решение за писане, а трябва всичките тези неща да му/им ги обясня. Да, ок, мерси за съветите "прави каквото смяташ за добре, гледай всичко да е наред като се видим след седмица". Но важно е времето - 6те минути. Значи, планът е - отивам, изстрелвам стаеното, компресирано, съкратено и вакуумирано, и чакам резултати. Един вид, майната му на всичко, карала съм се с достатъчно много хора за това, поне да знам имало ли е смисъл.
И само за да не забравя, когато в един следващ момент препрочитам този пост - в момента на писането наистина не ми пукаше от нищо и ми беше на върха на пръстите да се обаждам по телефони. Но това пък е също доста глупаво, дори може би по-тъпо от писането на тематичен пост. И всъщност, дори май съм спокойна.
Some things in life are bad
They can really make you mad
Other things just make you swear and curse.
When you're chewing on life's gristle
Don't grumble, give a whistle
And this'll help things turn out for the best...
And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

If life seems jolly rotten
There's something you've forgotten
And that's to laugh and smile and dance and sing.
When you're feeling in the dumps
Don't be silly chumps
Just purse your lips and whistle - that's the thing.
And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

For life is quite absurd
And death's the final word
You must always face the curtain with a bow.
Forget about your sin - give the audience a grin
Enjoy it - it's your last chance anyhow.
So always look on the bright side of death
Just before you draw your terminal breath

Life's a piece of shit
When you look at it
Life's a laugh and death's a joke, it's true.
You'll see it's all a show
Keep 'em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you.

You know, you come from nothing - you're going back to nothing.
What have you lost? Nothing!

Това сигурно е най-тъжно позитивната песен, която съм чувала някога.

Miss Murder

Това е забавно. Това даже е ужасно забавно, въпреки факта, че незнайно защо спекох от анонимния коментар относно "Today", но не мога да не споделя някои прекалено запомнящи се реплики.
Всъщност само една, за да покажа, че и ако нашето образование беше подобно (нагледно), хората, учещи биология, нямаше да задават въпроси относно предназначението на лубрикантите. (Не питайте, този въпрос вече сме го разглеждали. Многократно.)
"Well, as we all know all about foreplay, no doubt you can tell me what the purpose of foreplay is."
Впрочем, някъде четох коментар, че те са прекалено изтъркани и не особено забавни, макар че навремето са си били революционни...Един вид, ex-comedians.
Не знам, аз съм прекалено пристрастна (и пристрастена също), вие как мислите?

PS. Май забравих да спомена, че горното се отнася за Monty Python.

Flutter Girl

Вървя бързо към вкъщи. "Туп-туп-туп" потвържава ритъмът на сивосините кецове, поемащи тежестта ми - звучат страшно на всеобщата тишина към 11, обаче ми напомнят на разни неща, които са се случвали преди n-та част от времето, колкото и да не съществува то.
А тези спомени са повече от ужасяващи, дори забавни, но времето до нас не ми стига да разгадая всичките им тайни. Предполагам, че утре пак ще има време за същото упражнение, ако се запази основното условие и не срещна наркомани по пътя. Отново.
Но днес ми беше хубаво, може би смешингпъмпкинсовото ми предсказание за деня не е било чак толкова далеч от истината.
А в момента ми се приспива, слушайки Крис Корнел, и дори си представям в просъницата си как подскачам на концерта му.
Утре или по-точно днес след около 12 часа очакваме хора от Пловдив (другите ще идват по-късно същия месец) и дотам всъщност, а от петък до неделя сме отново на уъркшоп и ще започва голямото мазало. *Аз поезия не мога да пиша.*
Ениуей... Let it shine, just let it shine.