The importance of being естетически готини :]

Best of Year 2005/2006

"Когато се оплаквате пред някого, примерно милицията.."
"претърявам крушение"
"Той не е влязъл сам, а е започнал да го слагат."
"Прекалено студено е, за да е зима."
"Не, не, на улицата по-скоро играят деца, има коли....там...лели, баби, дядовци..."
-С.И.

"Виет е математик френски."
"-Не, госпожо, не сте права!
-Напротив, права съм, а вие сте седнали!"
"Затвори маркера преди да почнеш да пишеш!"
"Поддържаш формула. Форма, де..."
-Г.

"Не, не, това е различно. Едното е дар и другото е дар."
"Затова може би не се гледаше с добро ухо на музиката."
-М.К.

Es erstarke unsere Jugend! - Да крепне нашата младеж!
Es gedeihe unsere Freundschaft mit den fortschrittlichen Voelkern! - Да преуспява дружбата ни с прогресивните народи!

B-Boys/Fly-Girls

Нали се разбрахме да спрем с тоя мюзикъл? плюс Вечния двубой.
Май само това му трябва на човек - смях до пълно загубване представа за времето. <А то съществува.>
Ето, пак застанах на изходната позиция - годината свърши, а аз наистина не знам къде ще бъдем утре. <Но подочух нещо за пързалката.> Може би поканата не дойде от когото трябваше, обаче все пак хората са същите, мястото, престоят, забавлението - и те.
Намерих нови снимки за последният за 9. клас филм, едно-две подходящи клипчета, за музиката ми помага най-добрата в бранша.
За утре е това, в събота ни очаква дълго и самотно пътуване до Созопол, градът на загубените хора, забранените снимки и изоставената бутилка Спрайт. А после - ще видим докъде ще ни стигнат силите.
Дотогава все ще напиша още нещо.
Ако мога.

еретици и ангели

Не вярват.
Не, бе, не вярват.
Ще повярват. Има време.
Малко ми е скучно, май ми липсва малко да се нервя за утрешния ден.
Но пък затова сега е време да отворим отново клуба на не-ангелите от лето Господне 2005, там ще бъдем, там ни търсете.
Музиката е от Франц. Или от Мат. Или от Лео. [Кирилова съм я оставила за един друг филм.]
Нещо такова.

важните хора на деня

или защо който търси - намира :)

Наш Кольо

Чайка в свой стил

Имаше и други, но реших да ги пропусна поради някои причини. Но това не значи, че не очаквам нови предложения.
А това горе са линкове, нали разбрахте? ;)

преработена мода

Старата ми нова любима група.
Минаха много години, откакто го казах за първи път. Много години, започнали с гледането на един клип, слушането на една песен. И въпреки че не разбирах нито дума навремето, тя ме завладя така, че знаех, че след време тази песен ще е много важна за мен.
И така е.
Толкова важна, колкото е и Бохемската рапсодия или Everything I do. Толкова важна, че се слива със сърцето и душата ми, за да произведе ефекта на малка атомна бомба всеки път, щом я заслушам. Унищожителен.
Once more. Once more.
И докато поредното кратко флаш-филмче се зарежда, аниматорът победи собственото си творение, художникът се обади на ученичката си, а плажът зове, все по-силно и убедено.
Are you ready to play the game?

Защо плачат совите?

Според сестра ми, както обича понякога да ме успокоява, добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат. И момичетата също.
Но дали на това желаещо-от-всички-лоши/добри-момичета място има пространство и за други пожелани-от-същите-момичета хора?
Тази година, ако не друго, научих много важен урок. Хората, стремейки се към свята лична победа и пространство до останалите 79, понякога ненужно загубват представа за състоянието около тях.
Нищо не може да се върне, нищо не може да се поправи. А и би звучало прекалено егоистично, ако кажа, че предпочитам едни да са успели, а други - не. (макар че е абсолютно естествено).
Може на невежия читател да му се стори, че престъпвам Златното правило за взаимоотношенията в един клас (випуск/училище). Истината е, че ми пука. При това ми пука много и всеки един човек от класа ще разбере какво имам предвид. Не че ще се мре, ако не сме приети в Leistungsklasse-тата тази година, но просто не е честно, особено за тези, които си дадоха наистина много труд.
Не, не е честно.
И, моля те, не скачай от кооперацията.
Нали знаеш - You were there for summer dreaming
And you are a friend indeed
And I hope you`ll find your freedom
For eternity. (За всички - приети/неприети/некандидатствали изобщо)

гръм и munje

Плакнейки очи по последния полугол холивудски бог/богиня, хората забравиха да обръщат внимание на значителните неща, било то дори под носа им. Или на някакви си 800 км от града.
Респект за цялото сръбско войнство и, макар че паднаха от Аржентина, продължаваме да викаме неистово за тях. А най-хубавото е, че главните герои не са синове/дъщери на Афродита или Зевс, а са най-обикновени хора със своите очеубийствени недостатъци.
Затова пък те карат да паднеш от леглото, да се претъркулиш 4 пъти на земята, да се задавиш, да почервенееш и да се разревеш от смях. (не задължително в този ред)
А от обратната страна на Луната ми се наложи да повтарям по средно 2.5 пъти на час "Вземете си стая", просто вече не се търпи.
Но въпреки че/И докато Лили Йончева - да, същата екс-перкусионистка на Слави - пее Happy people, I love you!, аз правя само някакви жалки опити с вялата надежда да дойде безграничният оптимизъм, където винаги може да стане по-зле.
Този път, като никога, вместо танц за дъжд/слънце, настава време за молитва за отпуснато време до Електрото и обратно.
Или нещо такова.

Ден в мерена реч

Импулсите си отиват безвъзвратно и безнаказано, като приятната умора след поредната слънчева баня. И остава само болката и червените следи там, където не си се намазал добре с плажно мляко.
Днес денят бе влънчево намусен, т.е. намусен от силното слънце, обаче това не му пречеше да се усмихва, щом попаднеше на гъста сянка.
Утре е ден за плажуване, от неделя до неделя се получава това. In Ivelina we trust :)
Или както се пее в една песен към едно любимо аниме -
Нека да полетим в безкрайното небе.
Дори да не стане, важен е опитът. [буквално, абсолютно буквално]

Сега е време за така обичаните сръбски комедии с привкус на свеж балкански хумор ала Луд-умора-нема.
Но преди това малко работа върху косата ми и 3.5 минути над пуканките.

Плажуване ли казах?

симфония зад ъгъла на улицата

Причината, поради която желаех твоето самоубийство онази вечер, когато Молдорф стана бог у Кронщад, бе, че тогава те чувствах много близък. Навярно по-близък от всякога. И все ме беше страх, ужасно ме бе страх, че един ден ще ме измамиш, ще умреш в ръцете ми. И аз просто ще остана на сухо с моята представа за теб и без нищичко, което да я поддържа. Никога не бих ти простил това.
- Tropic of Cancer, Henry Miller


Zu Kili:
Hey! :) Weisst du, die Pruefung ist nicht von meinem Lieblingstthemen. :) Aber die Resultate und die Zensuren ergeben sich am Dienstag. Danach erzaehle ich alles, was zu Erzaehlen ist.

Следва албумът на Браян Адамс и малко музика за подскачане.

столът от терасата

Всичко мина по вода, малко или много буквално.
И под "всичко" имам наистина предвид всичко. Всяко контролно, всяко изпитване, всяка изненада.
Всеки филм, а вече филмите са на дневен ред, заедно с онази отвратителна малка задължителна книжка, която трябва да прочета до 26-та дата.
Филмът на вечерта, а и на доста други вечери (вече сигурно и потвърдено) - Stick it. И с малко повече усилия и торентни познания, ви го препоръчвам. (особено саундтрака, ама то без него не може.)
Нищо не е такова, каквото изглежда, а днес денят беше замаскирано весел. ЧРД на който празнува, за останалото знае, който трябва.
Пък и нали знаете
Има първи път,
има път за всичко.
Знаехме това още от деца.
Има втори път,
втори път за всички.
Вярвахме в това като деца.

Man ist jung, wenn man sich jung fuehlt, nicht wahr?

пеперудитесераждатбезкрила

Поредното резюме по английски, вече ми се повдига от мириса на хартия.
В момента би трябвало да уча по история, физика, математика, немски и география. Би трябвало, обаче нали знаете - not in a mood.
Няма да спя тази вечер точно заради въпросните 5 горни причини.

Някъде между четирите листа думи по английски и двата по немски се сетих, че трябва да благодаря на най-прекрасното С за невероятната морално-автомобилна подкрепа днес, утре следва тежката част.
Мисията със стола е наполовина изпълнена, остава да решим дали въобще ще бъде този и защо така.
[Ако не така, ще бъде иначе, нали знаете.]

А мисленето не върши работа след 9 часа, за преговорните листчета на Мишо ме болят очите, музиката ми е безразлично еднаква, а тиковете под лявото око вече стават досадни.
Най-вече защото спах до 7 p.m.

smoking verboten

Астматичните хрипове на Пушача не пречат, особено заглушени от тихата радост на слушащия.
И тъй като запоследно крещяхме навън преди няколко седмици, сега няма да извървим последните учебни стъпки с наведени глави, а заедно и смело ще стъпваме по калния пряк път до Любимото, молейки се на по-бързо избавление.
Не, не сме избягали (все още), но винаги има време. (Но със или без смисъл винаги оставаме.)
Интернетът е променлива стойност, особено почивните дни, особено след като изгоряхме смело и бързо по родните плажове (и сега с трудност сядаме на столовете).
Следват планове за придвижване на Люлеещ Се Стол (и други менажерии) от едно място до друго + една филмова петък вечер.
Но всичко това с времето си. Сега по-важното е да минат контролните, определени за седмицата 12-16 .юни. 2006.

See ya at the show.

extreme ways

Този облак ме дразни точно толкова, колкото трябва. Като че ли ми напомня любимата ни обща песен
I-ya,
I against I,
Flesh of my flesh
And mind of my mind
Two of a kind, but one won`t survive
My images reflect in the enemies eye
And his images reflect in mine the same time.

Междувременно се убеждавам все повече, че
а) трябва да гледам Koma
б) трябва да дочета Портретът на Дориан Грей
в) плажът може и да не ми се размине
г) лятото ще започне след 26-ти
д) .... ще бъде страхотно
е) никога не е късно да намина към сестра ми. Лятото, разбира се.

keep fishin`

Утре, в 7 (сутринта) пред нас или пред вас, няма значение, разликата е точно 4 минути от затварянето на входната врата до клипването по мобилния.
Днес се разпъваха остътака от випуска, без злобни (много) подмятания и без два последни немски.
Шопинг-ът мина успешно, почти, ако се смята, че нямаха точно моя номер бански. Затова обаче сега съм си с един отровнозелен и някакви странни цветя по него. (И една ужасна долница, която ми напомня, че е все пак трябва да отслабна малко. Съвсем малко.)

Но винаги може да бъде и по-зле.

Можеше да ми се падне да говоря за хигиената на момчетата, например.
Или за това, как се помага на баба и дядо.
Или Umweltschutz.
Или за удавника.
Глупости.

Обаче всъщност ми се падна Jugendclubs, която е една доста поносима тема. Разбира се, една говорилня на филмова или музикална тема винаги би била полезна, уви такава тема нямаше изобщо.
А в Рая няма бира, затова нега изпием по една сега и да не си тръгваме още, защото приятелите ще изпият остатъка.
Деградиращо буквално.

Piano-solo, guys!

yesterday you told me `bout the blue, blue sky

Опитвам се да фокусирам сиво-синьото небе и прилежащата към него безкрайна шир, обаче тангенсът и косинусът се сливат, явно триъгълникът не е правоъгълен.
Отново съм недоспала, въпреки допълните следобедни три часа сън + четене на безмислени книги, а вън просто си вали. Точно като следизпитно, и миналата година валя така жестоко. Този път това ще да са сълзите на някой друг, някой, на който особено много му е пукало дали е споменал кошницата с раци, или не. На мен не ми.
90 минути са малко, 60 - много. (Разбирайте го както можете)
Утре ме очаква ІІ част - почти безмилостна, между две момчета, дано да се смилят. После нещо-като-шопинг-терапия, само че без систъра ми и със сигурност няма да е като след математиката 7-ми клас. (Само бански, обещавам. Евентуално някоя друга книга, приемам поръчки.)
Мишуса си чака писмото с вестника, това трябва да бъде уредено до най-скорошна дата, заедно с безбройните контролни, които хващат прах в учителските бюра `06.
А освен дъжд имаше и гръмотевици.
Което ме подсети за нашият любим цар Станислав І Съни (:)) и неговата безумно-гениална теория за мълниите, боговете и хората, да ни е жив и здрав още дълго, брат му също.
Но взаимоотношенията на класа ще бъде обект на внимание на един друг пост, някъде към края на учебната, включващ равносметки, а новородените ще са на първо място.
А това време не е далеч. => Почвам да мисля ново филмче послучай завършването ни.

Някой ще ми обясни ли защо постът, който задружно с останалите си седя на мястото няколко дни, изведнъж изчезна?