Well, that's quite enough for me, dear

This one will be in English.
There is a point to it, folks, so bear with me here.

I've been starting a new post for some time now. There have been things I've wanted to tell you about. About my friend Dick who got a job offer in fucking Stockholm, so he's leaving quite soon (and I'm gonna miss him, but hey - holiday in Sweden sounds like a very good plan).
I also want to talk about my overtime for Comm In (which has been mostly great fun, overcoming my fear of heights, building stuff and laughing at stupid things, and getting massive bruises on my legs) but I'm running out of time tonight.
So instead here's a link to my former flatmate's blog where he's sharing his experience in Canada (and I really hate him for being there and doing all those things - and by "hate" I mean I'm happy for him, and it also kinda reminds me of the stories that my dad has told me bout his experiences there, and why it was his favourite country).

I mean, seriously, who's ever that excited about having encountered bears?

Also, Mr Markov is arriving on Friday, so get ready for some fun fun fun fun, I guess.

Every conversation within you

Последните няколко дни всичко е Where on the world is Carmen Sandiego, като с нейното име заместете имената на всичките хора, които изчезват точно в момента, в който много ама много ти трябват. Също и математика 101, която някакси върши работа накрая, а с К решаваме, че математиката е полезно умение.
Утре е последователен ден 9 на работа, а единственото, от което имам нужда, е един дълъг сън, малко бира и добри хора, които казват правилните неща.
Освен това утре ще стават някакви интересни неща, малки приключения и всичко по реда си.

Loss of concentration, loss of obvious

Последните месеци нещата, за които искам да пиша, не са особено за пред хора или са по някакви теми, които изискват безкрайно обмисляне и планиране преди самото писане, но някога и това ще стане.
Искам само да ви кажа, че в Глазгоу всичко е наред и е на мястото си; на работа се случват интересни неща - всичко останало не съществува, но понякога има причини да изляза за по бира с някой познат (което е хубаво). Освен това има забавни песни от различни епохи, има suggestions в youtube; Fugazi, Battles и Beastie Boys, Garbage, Editors и всички онези мелодии, които ме правят поне малко щастлива и спокойна след часовете на крак.

All those stars that shine upon you

The only reason why I'd want to spare myself the warm August weather here is because I feel like I didn't do anything here. Which is good. Having no plans is nice, doing nothing specific, nothing at all is nice as well. But I had two weeks all for myself, and I could've spent them having short wee one-day trips here and there, and seeing places, or just exploring the city - the way I used to not so long ago.
Sleeping did me good though. I needed that, like I needed someone to cook for me and take care for me, even if it was just for a couple of days.

But now I'm heading home - that northern chilly home, and I'll arrive late, and I'll have no food at home, and I'll be working on the next day. Before that - just one last day of summer with several people I treasure the most here, and one more night of drinking beers in the park with those dear people while worlds could collapse around us.

Tonight we sail to the edge of the world

Има една песен, където се пее за циганското лято. Всъщност сигурно има повече от една, но няма значение в момента.
Вече е септември, а август беше eventfully uneventful (което е пълна лъжа, защото се случиха толкова много неща, толкова хубави и толкова неприятни неща, и толкова забавни неща, а тази сутрин беше един от онези моменти, които ме карат да се усмихвам широко и да си признавам, че всичко всичко е наред. Освен това има плаж и топло море, и отпечатъци от банския, и коса, пълна с пясък.)
Има още няколко дни в Бургас, а после още няколко в София, където ще се видя с всичките хора на света и ще пия безсрамно много за безсрамно малко. Take back the city tonight. Може би.


Editors в ноември!