It's getting close to sundown

Един пакет twix, супа от домати и босилек, някаква книга за Рабле. Днес К. (мениджър) ми обясняваше колко съм била забавна в неделя и всичките шотове, които сме били обърнали заедно на бара. Предполагам, че трябва да й вярвам.
После тя продължи патиланската си история с обяснението как е била толкова пияна, че се спънала в коридора, паднала, ударила си главата и загубила съзнание.
Е поне не съм била единствената.

В други новини, имам спомен как в някакъв момент й казах, че има "awesome boobs" (директен цитат). Партитата покрай degree show-то ни трябва да са много епични, за да надхвърлят епичността на онази вечер. Не е като да е зле.

And drown us with the burdens of our sins

Случаи, които са в същата категория embarrassing като случката в неделя вечер (като доказателство, че до края на седмицата никой няма да има никакъв спомен за тогава):

.18тия ми рожден ден
.19тия ми рожден ден
.онова парти за рождения ден на Крис, когато се събрахме у Виктория (aka, инцидентът с лютивата храна)
.Трифон зарезан 2009
.Дисни партито (когато момчетата от Нова Зеландия ми постоянно ми доливаха бира, или как нямам никакъв спомен как всъщност се запознах с Рос и за какво всъщност си говорихме)
.животинското парти в Морано и българите, които опитаха да откраднат храна от фризера
.jungle book партито, enough said
.инцидентът със съквартиранта ми, който невинно си ядеше закуската в кухнята
.сутринта в Glenfinnan
.абсолютно всички гала вечери на Cut
.wrap-up партито след като снимахме The Phone Box
.19тия рожден ден на Карлота

Can we now drop the subject, please?

And everything in between

Малко ъпдейт на проектите.
За кратко се връщам за ревизия на малкия офис на бюджет (онзи с гигантската стена от лего и безумната тоалетна). Междувременно сънувам кабарето и един филм, който искам да снимам в някакъв момент. Трябва да преработя всичко, което съм написала досега + да довърша последната глава и заключението за 28ми (защото защо не?)
Всъщност всичко това е ок, само че изведнъж ми се рисува повече и ми се гледат странни филми, в които няма клоуни, карнавали или реалити телевизия. Имам и идея за филм, която почти няма почти нищо общо с оригиналната, стоп моушън с войници и супергерои в студиото ни, които се борят под масите и се преплитат в кабелите. Нещо такова. Ще видим.
Засега обаче - сън и още малко работа по дисертацията, още реалити шоута и филми на Линч, и гротескна сатира, Лакан и други.

After the storm had passed

Неща, които научих тази седмица:
.party hard
.в крайна сметка, щастието ти май наистина не зависи от никакви хора
.whenever you feel down, turn up the music and crack open another beer
."спри да правиш планове. сериозно." - и.
.mayans were kinda dicks
.може би в някаква паралелна вселена датата ти на раждане има нещо общо с какъв ще ти бъде живота. освен ако си роден на 19ти септември. тогава си много преебан отвсякъде.
.в този ред на мисли, на 2ри октомври е публикуването на първия брой на Peanuts и първият епизод на Twilight Zone. take the hint.
.то се е видяло, че няма да стане да събера пари за камера в скоро време

What if I say I'm not like the others?

Един от онези дни, в които уж не правя нищо, а се прибирам дълго, след като се е стъмнило.
Купих си Snoopy moleskine, защото няма нищо, което може да замести един Snoopy-themed moleskine. Ядох грозде, много от него, защото не ям грозде толкова често, колкото трябва.
Най-после гледах The Hobbit и си имам собствено мнение, което няма да споделя точно в момента. Говорим си за дисертации и оценки, и за метафизични въпроси без точен отговор, а всички останали хора в залата мълчат и гледат рекламите. Почти ми става гузно, но после си говорим и за реклами. Mini имат добри реклами. Irn Bru също. Повечето от рекламите, които дават преди филмите, не са добри.
След това се прибирам вкъщи. Вървя бързо и дълго, слушам силна музика и си мисля за проекти и изречения. Заобикалям клони на дървета и игнорирам анонимни обаждания.

А преди малко открих, че postgrad курсът, който исках да пробвам, е бил изтеглен от програмата. Ето това са всичките ми планове, отлитат много бързо, а аз смятам следващите месеци да работя много и да не мисля за това, защото винаги има някакъв план Б. Поне в моята история има.

I'm gonna turn this thing around

Онзи ден фейсбук ми напомни, че тази година завършвам. Мамка му. Дори фейсбук е по-отговорен от мен за факта, че имам да пиша 3000 думи за вторник и да поработа върху два проекта през уикенда. Да, уикендът, започващ утре.
My NY's resolutions за 2013 са почти незначителни. Искам да върша повече работа (въпреки, че вече е доста) - и по-качествена. Искам да съм безкрайно доволна от всичките си проекти. Искам да си намеря място в някое кътче в света след няколко месеца. Искам да намеря идеалната магистратура на идеалното място. Искам да мога да си я позволя. Искам да слушам повече Battles и да водя по-малко битки с разума си. Искам да пия повече с приятели. Искам да не забравям рожденни дни. Искам да отида на север пак и да си заслужава (пак). Искам да отида на Аран най-после. Искам да снимам повече филми и да имам време да рисувам. Искам да се науча да свиря една цяла песен на китарата. Искам да си избирам само хубави книги. Искам да си намирам причини да се усмихвам повече.
Искам веднъж най-после да се наспя като хората.

Нещо такова.
А сега Batman (1989), защото в един момент осъзнах, че ми е почти безкрайно трудно да пиша научно за филм, който не съм гледала от почти десетилетие.