Be a cartoon heart

Това изглежда, че ще е за последно тази година. Има толкова много неща, които се случиха и още повече, които не се случиха, но това няма никакво значение, защото 2012 in a nutshell беше ужасна, мерси, че си отиваш, айде, чао.
2013, имам големи очаквания за теб, don't let me down.

PS. Имаше забавни инциденти. И моменти, срещу които нямам нищо против.
Не знам дали ще имам resolutions списък тази година, някак си се обезмислиха последно време.
Но сега лека нощ, тъй като утре ще е дълъг ден на стигане от едно място до друго. А после Виена.
(Преди няколко дни си говорихме с дете за последните ми две тихи нови години, без големи партита и без много хора, и как се оказаха най-забавните досега. Ще видим какво ще стане сега.)

Be careful what you put them through

Понякога единственото, което можеш да направиш, е да си пуснеш музика, да си отвориш бира и да седнеш на земята.
Последната седмица... Не беше лоша. Просто беше малко тъжна, само защото трябваше да бъде малко тъжна. Защото и хубавите неща в крайна сметка ме караха да се намуся и да мисля повече, отколкото имам нужда в момента.
So here you stand, beloved freak, you're not alone.

Right? Right.

Апокалипсисът е отложен за някой друг ден. Сега нека се насладим на малко среднощни Editors и Бауи, и на вкуса на оранжевото газирано до мен, и на падащите листа на екрана, и на рандъм разговорите в туитър.
Утре трябва да купя подаръци на сестра ми и да се направя, че ще се интересувам от Коледа, и че не искам просто да си лежа в леглото цял уикенд и да слушам музика и да чета купчината от книги до леглото ми и да се уча да свиря на китарата. Всичко по реда си.
Всичко по реда си, а никога не съм си получавала повече съболезнования откакто споменах, че в събота ще съм в секцията с пуйките.

Keep me in a daydream

Губи ми се един ден. Губят ми се и последователността на събитията, съобщенията и разговорите. Песните, изреченията и пътите, в които не чувам какво ме питат.
Първо сме в студиото и ядем и пием, танцуваме на странни песни, всички са пияни и щастливи и никой не знае защо. Поздравяваме се за предаването на есетата, но не - аз имам още няколко месеца, но се радвам за всички. После танцуваме кейли и се въртим в кръг, пеем Bohemian Rhapsody и Superstition, нищо не е наред и нищо не е ОК.
Вървя разстоянието от студиото до the union на крак, а пръстите вече ме болят, нося тава с храна и предлагам на всички хора на света. После пием още малко и отиваме на други места, а после се загубваме и не се намираме до часове по-късно.
А днес е странен ден, помня всичко и всички, и отивам на места, за да намеря неща; мисля си за рожденици и за дядо, и за всичките гадни неща, и за всичките неща, които ме очакват близките седмици/месеци; мисля си за Коледа и за всичките неща, които няма да се случат вече.
Събота, behave.

Come around another time

Започвам декември с малко глупаво кабаре и рандъм музика, и спане до 2 следобяд, и гледане на нощния сняг, седнала на дивана. Среднощни разговори на синята светлина в клуба и общ смях на глупавите съобщения, които изпращаме. Пияни хора около нас, а навън е прекалено студено, за да вървим бавно по леда.
Експресно писане на стотици думи и четене на съобщение след съобщение. Елиза с хубави новини и майка, която ми се обажда по средата на вечерта. Всичко е наред. Работата няма да свърши скоро, коледните партита и вечери няма да започнат преди следващата седмица, но всичко е наред.
Enter polar bear mode.