So If this melody should stop or fade away

В други новини:
Билет за България и официалните три седмици на лято тази година;
билет за The Room (за което все още не съм напълно сигурна, че е много добра идея, но със сигурност ще си заслужава да се преживее);
билет за Garbage.
Планове за всичките неща, които няма да правя в Бургас.
Планове за плаж и Младежко. 
Планове как някога може и да си намеря работа.
Сайтът ми донякъде върви - донякъде не. Всъщност е малко стряскащо.
Идеята за дисертацията ми изобщо не върви. Затова пък привършвам Carnivale, което всъщност е доста притегателно, cinematography+production design - защо пък не.
Съквартирантът ми изкара акъла снощи. А днес пак изчезна някъде. Дали ще го видя изобщо това лято?
12-годишната Нели няма да ми прости никога, задето ще пропусна Sum 41 на Spirit of Burgas. Обаче тази година преизпълних списъка си със задължения към старите ми версии. Мисля, че стига.

I am still right here

Изведнъж прекалено много неща стават безмислени.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.

А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.

I don't care about the lights

Единственото, което ще кажа, е, че от началото на седмицата се случват изключително странни неща. Но да кажем, че това може да се очаква предвид как започна седмицата.
Освен това - поемете дълбоко въздух - най-после се запознах с момче на име Себастиан (който в последствие се оказа, че познавам от поне ноември 2011), така че мога спокойно да отметна още едно resolution, което дължах на 16-годишната Нели. Това и Garbage след няколко седмици.
(Shut your mouth, try not to panic, нали така?)

Междувременно този ден беше почти превъзходен, а в момента ям много вкусни неща, които реших да импровизирам, след като отворих хладилника и осъзнах, че всъщност не знам как ми се яде и какво да сготвя.

You can sing every line of every song

Имам причини да съм в ужасно настроение, всичките причини на света. Но вместо да ви занимавам с тях, ще ви ъплоудна какво ми излезе, когато реших да си потърся името (с трите различни спелинга) в urban dictionary.

Което инцидентно е сред най-милите неща, които съм чувала за себе си. Без значение дали това се отнася за мен, или не.

Tales are often spun here

Това е една от онези вечери, когато се случват прекалено много неща. Прекалено много хора. Прекалено много снимки, картини, изображения. Някои глупави, някои прекрасни.
Прекрасни хора, с които не съм си говорила от две години. Макс с дългата си коса и охлюва, който му нарисувах. Шао и Кат, с които се смеем на глупави думи, вървейки към нечий апартамент. Алекс, която просто иска всичко да е наред. Сам, който дава най-прекрасното описание на цялото degree show, "things in a space", малко преди да ми даде част от изложбата си.
Всичките останали хора на покрива на гаража, безкрайно студено и с безкрайни опашки.
Някой казва, че догодина щяло да е наш ред, но в момента това е прекалени далеч, за да го вярвам. Затова просто ще си легна и ще се надявам на по-слънчево време утре.

No one ever died from wanting too much

If we can't have it all
Then nobody will 
....
Споменах ли билета си за Garbage?
А сайта, с който в момента се боря (но като свърша, ще съм много горда с)?
А всичките неща, които имам да свърша следващата седмица?
Всичките хора, с които искам да се видя?
Също: новата реклама на Aussie в метрото, която ме накара да се засмея сама в пълния карт; съобщението в (точно) 11:11 на Жельо; ето този момък, който беше много забавно начало на деня (също и край на днешния ден, в който гледам негови неща до 4 сутринта и ме докарва до сълзи от смях, когато виждам познати лица и места); стари снимки, които ми припомнят коледни истории за Ева Грийн и момчетата от последния етаж.

И Garbage. Разбира се, че Garbage, въпреки че са от дълбоките 90те, но както каза Дик - трябва да отида, за да задоволя желанието на малката Нели, която я беше страх от техните видеа, и на малко по-голямата Нели, която в крайна сметка реши, че the world might not be enough, but it is indeed the perfect place to start.

Nothing has changed

Recap от последната седмица.

Всъщност не съм напълно сигурна, че искате да чуете всичките тези истории, така че няма да ви занимавам с тях.
Но все пак искам да отбележа, че последната седмица беше във всичките оттенъци на ужасна. За някои съм си виновна само аз, естествено, но ги имаше и понеделнишките моменти с тюторите ми, които ме докарват до безкраен яд и безсилие и които в крайна сметка определиха и тона на цялата седмица.

Но го имаше и снощи, което не беше толкова зле и всъщност имаше доста смешни моменти. Като одисеята с колана на Иън. И хип-хопа. И глупавите разговори, докато седим на килима на долния етаж.
Но всъщност не, радвам се, че седмицата свършва. Въпреки че хората си заминават, а това се случва всяка година почти по едно и също време.

Сега поне правя някакви неща и всичко изглежда, че е наред. Ще видим. Междувременно тихи и спокойни песни и отспиване по никое време.

Daylight licked me into shape
I must have been asleep for days