Последно за годината.
Тази година може би ще пропусна плановете за следващата, защото все се получава като онзи таг "от нова година" и после всичките неща, които знаеш, че никога няма да се случат, да отслабнеш, да намериш истинската любов, да спреш алкохола и цигарите, да станеш по-добър човек.
Преди дни случайно намерих миналогодишните си планове, които ме разсмяха и натъжиха, защото не се сбъдна нито един. Не исках звезди, не исках чудеса. До един момент си мислих, че все пак 2011 може да е моята година. После я намразих така, както мразих 2010. Сега не знам. Сега остава само един ден до края и се надявам само да е хубаво утре вечер, по-хубаво и по-шумно от миналата. Дали ще е възможно?
Отново се завивам през глава и си мисля за нещата които бяха. Песните и филмите на 2011; хората, транзитно минаващи оттам и тези, транзитно минаващи през главата ми. I'm here to stay. Хората, с които се запознах, без да искам; хората, с които исках да се запозная, но не можах. Единственият гиг, на който отидох. Партитата, които уважих.
Не е ли всяка година общо взето така?
2012, бъди добра. Моля.
31 December 2011
30 December 2011
Morality would frown upon
Събуждам се рано, но ставам прекалено късно, почти по тъмно. Оставям купа с дрехите на земята и си пускам силнa музика, чета глупави статии и не си правя планове за следващите дни, но си мисля какво би могло да бъде. По някаква причина ми се рисува. Всъщност не съм рисувала от много време и не знам защо така изведнъж, но ми се рисува. Или просто ми се прави нещо смислено. В такива моменти си обещавам колко продуктивна ще съм на следващия ден, което се случва подобаващо рядко пред ваканциите.
Да не говорим, че днес се наспах за първи път от много време.
Но пък все още ме болят вратът и лявото рамо от глупавите ми опити да се унеса за час на летището, обаче и това ще мине.
Сега трябваше да гледам филми, но вместо това обсъждам с гражданина Тодоров опитите му за сносен текст към бъдеща песен на един български изпълнител.
Не е генгста, спокойно.
И чалга не е. Все още.
Да не говорим, че днес се наспах за първи път от много време.
Но пък все още ме болят вратът и лявото рамо от глупавите ми опити да се унеса за час на летището, обаче и това ще мине.
Сега трябваше да гледам филми, но вместо това обсъждам с гражданина Тодоров опитите му за сносен текст към бъдеща песен на един български изпълнител.
Не е генгста, спокойно.
И чалга не е. Все още.
25 December 2011
And even though I hate the cold
Коледа както винаги, случва се всичко, каквото бих очаквала, дори в моментите, когато гледам в една точка, изобщо не слушам какво говорят около мен и си мисля за мои си неща.
Не ми се занимава с това повече. Как можете да очаквате, че ще се прибирам с удоволствие, когато знам, че точно това ме очаква. Това не е pattern, това е a way of life.
Освен това със сестра ми си делим леглото на майка и е весело, ако не друго - когато не можем да заспим с часове, защото не можем да спрем да се смеем на глупави неща. Или когато вървя по главната в нощния студ и обсъждаме планове как да се съберем у нас.
Сестра ми инцидентно повтаря име след име, после опакова подаръци, докато аз чета дума след дума, но не запомням предишната и облизвам устните ми, защото ги чувствам сухи.
Нищо не ми липсва, наистина. Тихо е вече, а аз безкрайно уморена от глупавите часове за ставане напоследък. Освен това с хубава нова коса във всички посоки на света, която подскача около мен, когато вървя надолу по стълбите и като се обръщам настрани, не съвсем както си я представях, но всичко е под контрол.
Нови мисли за полета ми в сряда обратно към Глазгоу и всичките ни планове за нова година, които свършват с немския ликьор и унгарския шнапс.
Да, всичко под контрол наистина.
Не ми се занимава с това повече. Как можете да очаквате, че ще се прибирам с удоволствие, когато знам, че точно това ме очаква. Това не е pattern, това е a way of life.
Освен това със сестра ми си делим леглото на майка и е весело, ако не друго - когато не можем да заспим с часове, защото не можем да спрем да се смеем на глупави неща. Или когато вървя по главната в нощния студ и обсъждаме планове как да се съберем у нас.
Сестра ми инцидентно повтаря име след име, после опакова подаръци, докато аз чета дума след дума, но не запомням предишната и облизвам устните ми, защото ги чувствам сухи.
Нищо не ми липсва, наистина. Тихо е вече, а аз безкрайно уморена от глупавите часове за ставане напоследък. Освен това с хубава нова коса във всички посоки на света, която подскача около мен, когато вървя надолу по стълбите и като се обръщам настрани, не съвсем както си я представях, но всичко е под контрол.
Нови мисли за полета ми в сряда обратно към Глазгоу и всичките ни планове за нова година, които свършват с немския ликьор и унгарския шнапс.
Да, всичко под контрол наистина.
17 December 2011
We waited through spring and fall
Поради всички обективни и субективни причини на света не съм се появявала тук отскоро. Не е от липса на желание, но просто не се случваше. През това време обаче се случиха много други неща, много разговори, много проекти, много нерви, много джънк фууд, много весели и още повече тъжни новини. Хубави моменти, които са ме правили тиха за час или за следобеда. Безкрайно много работа в студиото, ден след ден. Обаче е краят на месеца, дори краят на годината и както пее господин Смит, let's the next beats the last, защото това е правилната последователност.
Нека само още малко, да ми мине всичко от последните дни, да измислим какво ще правим тази откачена Коледа, и ще разкажа за големите ми приключения по летищата и отвъд.
А сега, още малко хистъри чанъл и Бийвъс и Бътхед.
Нека само още малко, да ми мине всичко от последните дни, да измислим какво ще правим тази откачена Коледа, и ще разкажа за големите ми приключения по летищата и отвъд.
А сега, още малко хистъри чанъл и Бийвъс и Бътхед.
Subscribe to:
Posts (Atom)