Събуждам се рано, но ставам прекалено късно, почти по тъмно. Оставям купа с дрехите на земята и си пускам силнa музика, чета глупави статии и не си правя планове за следващите дни, но си мисля какво би могло да бъде. По някаква причина ми се рисува. Всъщност не съм рисувала от много време и не знам защо така изведнъж, но ми се рисува. Или просто ми се прави нещо смислено. В такива моменти си обещавам колко продуктивна ще съм на следващия ден, което се случва подобаващо рядко пред ваканциите.
Да не говорим, че днес се наспах за първи път от много време.
Но пък все още ме болят вратът и лявото рамо от глупавите ми опити да се унеса за час на летището, обаче и това ще мине.
Сега трябваше да гледам филми, но вместо това обсъждам с гражданина Тодоров опитите му за сносен текст към бъдеща песен на един български изпълнител.
Не е генгста, спокойно.
И чалга не е. Все още.
No comments:
Post a Comment