The sickly sweet colours of the devil in my dreams

последователности

Editors

Онзи ден сънувах, че съм вкъщи със Сънчо и Иво, и преразказвахме разговора си от преди няколко вечери. Събудих се в сълзи, защото и това се случва понякога. Той понякога е прав, но понякога забравя, че моите истории не са неговите с Алекс. Всъщност нямат нищо общо, но те се справяха по-добре, отколкото аз.

Тя все пак е тъпа, де. (Алекс (на Иво), ако случайно се случи да четеш това, да, тъпа си. Тъпа курва си, само че си толкова тъпа, че никога няма да го осъзнаеш.)

The Enemy

На следващата вечер сънувах събития отпреди един цял живот време. Хареса ми, обаче на сутринта болеше и не беше хубаво вече.  Книгата, която четях, беше пълен shite, затова я оставих и започнах The Brooklyn Follies, която ми седеше до леглото от преди началото на лятото.

Oasis

Отказах се от всичко и започнах да правя скици и тихо да се усмихвам, и изведнъж се получи една река от цветове. Изобщо не очаквах нещо такова, но може би ще свърши работа. Може би тюторите ми дори ще го харесат този път.

Editors

Курва. Трябва да й блокирам номера, за да не получавам никога повече тъпите й съобщения.

Smith&Burrows

Не искам да се прибирам в България за Коледа. Знам, че е безкрайно егоистично, но не искам. Искам да съм си тук и да няма вече часови разлики.

Само че ще се прибера, имам дори вече билет (нищо, че нямам паспорт), ще се видя с баба и дядо, ще ядем много, ще слушаме пост-коледни песни, ще гледаме Love Actually (писна ми) и ще подскачаме около елхата, а аз тихо няма да имам търпение да се прибера тук и да огранизирам най-непартито парти за Нова година с прекалено малко хора, но добри.

Manic Street Preachers

To feel forgiveness, you've gotta forgive

It's lost on me, I believe in revenge

И още,

I've cleansed my uglyness and cleansed my paranoia,

Което не е съвсем истина, но е in a progress.

А сега, интернет, ако може? И другото. Ние сме се разбрали. Моля.

Edit [11:27pm]

Pulp

Елиза е най-прекрасният човек на света доста често, въпреки че поради обективни причини ме е страх да оставам насаме с нея. И може да е малко преди полунощ и аз да нямам интернет, но смятам да подскачам, защото ми е студено на пръстите.

Robert Smith

The Savoy? What is this projects, it's not like the Savoy is a beknown international interior design space? (цитат по памет)

Ами и това се случва понякога, моето момче.

А сега малко хер Вендерс, моля.

Stumble in the twilight

Exciting days on planet Earth. Not enough sleep, just not enough at all, but we use the spare minutes during rendering to lay on the black sofas with our eyes closed and listen to the quiet laughter of the rest in the studio.

I’ve had just weird dreams lately – whenever I have the time to sleep at all, and I always wake up too early, or get woken up by the phone – I just want to see the end of that one dream, to get to reply to that sentence, and keep on smiling next to the open fire.

On weeks like this I realise how much I miss travelling for the sake of going somewhere, but nowhere in particular. Just for the sake of exploring new places, and enjoy a little time off. I miss the views and the wind, the sun that didn’t really exist. I miss the rain pouring on me and Albi, and the ocean. The path to the castle that O randomly found, and how everyone was hiding in their homes. I miss the seals. I want to see them again.

I want to see so many things sometimes.

That dream I had, the one I want to live through, made me wake up full of expectations. So many people I am yet to see that I haven’t seen in too long time. So many background noises.

Back on this week.

Endlessly exhausted but laughing at the stupid jokes of the people around me at 8 pm, when we all just hope for a quick and painless end; Forever rendering and forever making mistakes, forever swearing in many languages. And when we get tired, when there’s nothing left to do, we start jumping around and dancing to Joy Division and Prince, and Oasis, and whatever they play next on the radio.

I miss the old studio. We would sit at the massive windows and watch the snowy nights in Glasgow town. We would be nearly afraid to go to the toilets, and would wear layer upon layer of clothes. And then, when we get kicked out at 9, we would storm our way through the quiet and dark Mac stairs, and pray no ghosts find us.

But now is too late for anything. All I need is sleep but sleeping I can’t do now. The music is on; the world tracks me down, and not too long it will be too early for bed again. 

Sour yellow sounds inside my head

This one will be in English, 'cause I feel like it and 'cause it's again this time of the year with the short essays and Benjamin (he is everywhere. Every time).

Thing is I sometimes just need to talk to someone about funny things, annoying people and interesting pictures. Not in this particular order, and the adjectives are interchangeable.
Also, I have too many squares in my mind right now, and too much blue (the colour). I think about means of presentation and watch case studies on vimeo; I draw arrows to indicate each new line of thoughts, and keep on reminding myself about the films I have to watch next week.

My head's in a royal mess right now. So are my notebooks and my sketchbooks. I can clearly see the final results of every single task but I just can't visualise my path to it.

And now for something completely different. I don't feel tired, not yet. For once I'm the only one truly excited about a project and my ideas. But I've been on the same place for way too long now, and I just need to see something new.
....
Вчера сутрин се събудих прекалено рано от една прекалено позната миризма, която всъщност изобщо не съществуваше в момента. После се разплакох, не защото съм тъжна, а защото не знаех, че можеш да сънуваш аромати, които си смятал, че си забравил завинаги.