последователности
Editors
Онзи ден сънувах,
че съм вкъщи със Сънчо и Иво, и преразказвахме разговора си от преди няколко
вечери. Събудих се в сълзи, защото и това се случва понякога. Той понякога е
прав, но понякога забравя, че моите истории не са неговите с Алекс. Всъщност
нямат нищо общо, но те се справяха по-добре, отколкото аз.
Тя все пак е
тъпа, де. (Алекс (на Иво), ако случайно се случи да четеш това, да, тъпа си.
Тъпа курва си, само че си толкова тъпа, че никога няма да го осъзнаеш.)
The Enemy
На следващата
вечер сънувах събития отпреди един цял живот време. Хареса ми, обаче на
сутринта болеше и не беше хубаво вече.
Книгата, която четях, беше пълен shite, затова я оставих и започнах The
Brooklyn Follies, която ми седеше до леглото от преди началото на лятото.
Oasis
Отказах се от
всичко и започнах да правя скици и тихо да се усмихвам, и изведнъж се получи
една река от цветове. Изобщо не очаквах нещо такова, но може би ще свърши
работа. Може би тюторите ми дори ще го харесат този път.
Editors
Курва. Трябва да
й блокирам номера, за да не получавам никога повече тъпите й съобщения.
Smith&Burrows
Не искам да се
прибирам в България за Коледа. Знам, че е безкрайно егоистично, но не искам.
Искам да съм си тук и да няма вече часови разлики.
Само че ще се прибера,
имам дори вече билет (нищо, че нямам паспорт), ще се видя с баба и дядо, ще
ядем много, ще слушаме пост-коледни песни, ще гледаме Love Actually (писна ми)
и ще подскачаме около елхата, а аз тихо няма да имам търпение да се прибера тук
и да огранизирам най-непартито парти за Нова година с прекалено малко хора, но
добри.
Manic Street
Preachers
To feel
forgiveness, you've gotta forgive
It's lost on me,
I believe in revenge
И още,
I've cleansed my
uglyness and cleansed my paranoia,
Което не е съвсем
истина, но е in a progress.
А сега, интернет,
ако може? И другото. Ние сме се разбрали. Моля.
Edit [11:27pm]
Pulp
Елиза е
най-прекрасният човек на света доста често, въпреки че поради обективни причини
ме е страх да оставам насаме с нея. И може да е малко преди полунощ и аз да
нямам интернет, но смятам да подскачам, защото ми е студено на пръстите.
Robert Smith
The Savoy? What
is this projects, it's not like the Savoy is a beknown international interior
design space? (цитат по памет)
Ами и това се
случва понякога, моето момче.
А сега малко хер
Вендерс, моля.
10 comments:
много хубаво пишеш, незнам дали това наистина се случва, но хубаво расказваш
Браво, че е in a progress! Голям напредък! Нашата мила родина не е толкова лоша, само е малко мизерна. У хората, които са далеч от нея се усеща едно дразнещо раздвоение между върл /hard/ патриотизъм и все пак не се връщат тук в така обичаната от тях държава... ходи ги разбери!
не ме разбирай погрешно, обичам страната, но държавата не ми е дала никаква причина да искам да се върна. "мизерна" е робро определение. аз бих казала "тъжна".
Сънищата са странно нещо. Идеята за скици е доста добра, интересно занимание, аз също обичам да чертая.
Но гадна или не държавата ....това си е нашата родина.
Често ни се случва да сънуваме минали събития и то по няколко пъти. Случки, които са ни въздействали по особен силен начин. Понякога успяваме да променим събитията в сънищата , друг път не. Случва се да се събудим обляни в сълзи или крещейки.Не мога да кажа нищо лошо против нашата държава, тя си е на ред, просто ние сме свикнали да се оплакваме от всичко, дори и когато нещо хубаво ни се случи, все ще му намерим кусур.Статията ти е много интересна и създава доста теми за дискусии. Продължавай в същият дух и много успехи.
Сънищата са цял един живот, който водим докато спим.Там може да бъдем съвсем различни, дори може да не сме хора, а просто да се дим и да наблюдаваме като някакъв предмет събитията който ни се случват.Всеки човек сънува, но не всеки ги помни и за това казва, че той няма сънища.Ти явно ги помниш и то с подробности.Интересно ми е когато сънуваш дали си имал сънища, в които си напълно ясно че е само сън и правиш неща.които в реалността не би?Дано да сънуваш само хубави неща, това показва , че нямаш никакви тревоги , в своят живот.
Завиждам, ти че имаш време да се занимаваш със скици.Дано някой път да качиш свое произведение тук и ние да го видим.Преди години и аз също се занимавах много с подобна дейност.Тези сънища.......цял друг живот.Странно е как сънуваме неща,които вече са ни се случили и се виждаме как изглеждаме отстрани.Макар, че понякога са твърде тежки и на сутринта не се чувстваме много отпочинали.Но от сънищата можем да разберем, кое ни тревожи, дори и в реалността да го отричаме или още да не сме го осъзнали.Пишеш много добре поздравления.
Скицирането е велико изкуство, може да скицираш всичко, което те заобикаля, дори и къща по твоя скица и ще спестиш доста пари за професионалист да ти я направи. Пишеш много увлекателно и приятно, продължавай все така да ни забавляваш. Сънищата са странно нещо, така и след толкова проучвания и технологии, не сме разбрали какъв е точно техният смисъл. Особено ако след това ти се случи същото, което си видял в тях, но няма как да знаем кое е реално или нереално да се случи.
Какви ли не странни сънища имаме и като се събудим само се чудим какво точно е бил предназначен за нас или не.
Само как започваш и на човек му става интересно как ще продължи тази история...." Онзи ден сънувах, че съм вкъщи със Сънчо и Иво, и преразказвахме разговора си от преди няколко вечери. Събудих се в сълзи, защото и това се случва понякога. Той понякога е прав, но понякога забравя, че моите истории не са неговите с Алекс. Всъщност нямат нищо общо, но те се справяха по-добре, отколкото аз. " човек сънува любопитни неща,неща, които са му се случили и съвсем други, дори че е в друго тяло, блога ти е страхотен продължавай да споделяш с нас.
Post a Comment