23 July 2011

We see things they'll never see

Замалко да забравя.
Friday, Friday, getting down on Friday, а този петък mysterious ways стана на 6.
Ебати, колко бързо растат. Смятах в един момент да го прекратя и да си го оставя като спомен за гимназиалните години, ама не. Не, не. Така ми харесва, харесва ми да се следя как пораствам и какви глупости съм вършила преди. Също и какви глупости върша сега.
Следващото е линк към любимия ми пост от последната година, който се появи на бял свят малко след прибирането ми в Глазгоу след първото лято обратно вкъщи, по някаква причина много от нещата си ги мисля и сега. Никакви роуд трипс този път, не и такива, не и по този начин. Септември може да отида в някоя близка европейска държава, дори имам няколко предложения, но всичко е с една голяма въпросителна. Обаче лятото ми пак е почти несъществуващо и странно, свършващо почти всяка вечер пред компютъра, когато повтаряме реплики и действия. А тази седмица завършва вече и това също е хубаво, толкова неприятна седмица, че като че ли съдбата се намесва и се опитва да ми покаже, че много хубаво правя, като се прибирам толкова рано. Примерно.
При всеки случай нямам нищо против тропичните плажове.
I'm running late and I don't need an excuse

1 comment:

mimz said...

ЧРД. Догодина в първи клас. :)