Последна седмица в България. Това лято мина прекалено бързо. Това лято, колкото и да не съществуваше през повечето време, мина прекалено, неочаквано бързо, но не се оплаквам. Много хора ми казаха, че изглеждам слънчева, а аз им казвам, че съм си намерила мястото и това ме прави тиха и спокойна. В Глазгоу пък след две седмици и толкова много неща, които трябва да бъдат направени, толкова хора, които трябва да бъдат видени. Истинското ми лято ли пак ще започне веднъж щом пак се върна там? Почти ежегодно вече, кръговрати, кръговрати. А аз не мога да повярвам всичките неща, които всъщност не се случиха последния месец.
А сега, още малко горещо време, утре ранна бира и снимане на филм с добри хора, а следобед последни опити да хвана някакъв тен и да не съм съвсем млечнобяла. Не че имам нещо против млечнобелите кожи, обаче искам да имам някакво доказателство, че все пак съм била толкова време край морето.
No comments:
Post a Comment