Утре по това време ще бъда в София, малко преди да се събудя и да поемем по пътя си на запад, а след това някъде из австрийските Алпи и равнинна Германия.
Днес 15 минути при dete и не ми е достатъчно, и се опитвам да й обясня, че не съм щастлива, защото заминавам, а защото се връщам там.
Така че следващият малоумник, който се опита да ми обясни, че (видиш ли) си търся причини да мразя България, може да си навре познайте-какво познайте-къде. Това може да е реплика само на човек, който никога, ама никога не е живял извън родината си и генерално има фобия от факта, че има хора, които не са щастливи тук. По всички причини на света.
Да не започваме с това сега. Това са неща, които оставям на родна земя всеки път, когато заминавам по тази отсечка София/Австрия/Германия и нататък.
Нататък.
Времето вътре в мен е бурно и ветровито, пясъците потъват под големите вълни, а аз стоя на безопасно разстояние върху скалата отстрани и е време да си взема аспирин, защото ме боли гърлото. Заради климатика в банката днес, не заради друго.
В други новини, чшш, алоу, Парламентът, вие пак нещо не сте в час. Ще имаме пак проблеми, май май.
No comments:
Post a Comment