В тази изложба оставям кръв от одрасканите ми от стъклото ръце; всички хора, които никога през живота си не са казвали "Извинявай", когато е трябвало, и всички съобщения, които ме караха да се смея в моментите, докато вървим из студиата.
(К, знам че ще прочетеш това. Сънувах те преди няколко нощи и мисля, че е крайно време да се чуем. Знаеш как да ме намериш.)
No comments:
Post a Comment