Apologies on your fingernails

Ловът на хубавия апартамент продължава, въпреки че това е наистина ужасно и досадно. Останаха два последни варианта, всъщност. Партик срещу Йоркхил, с нечовешка разлика в цените (и местоположението), а мама, толкова ядосана на хора от друг разклон на семейството, че ми казва да реша утре и че ще е много радостна, ако студиото се окаже хубав апартамент този път (и аз много се надявам, казвам й, а също, че искам да си намеря работа.)

Всъщност, стигна се и до там. Тя ме попита дали искам да остана в Глазгоу, след като завърша. Не знам, казвам й, наистина не знам. Не знам какво ще ми се случи след година или две. Не знам дали ще мога да си намеря работа. Не знам дали ще имам сили да остана тук.

-Единбург?

-Не. Изключено.

(А днес цял ден се блъсках случайно в един, който прилича на Том Смит, освен това махнах на някакъв случаен човек от другата страна на улицата, защото ми заприлича на един колега. А той дойде на моята страна на улицата и ме заговори, след като стана ясно, че съм се припознала. Сигурно ми е бил такъв ден.)