Ain’t it just like the old days

Не мога да обясня защо ме е страх от всички тези неща. Не знам защо правя глупости, вместо да се завия през глава с одеялото и да се скрия от света. Опитвам се да не си хапя ноктите, да стоя мирно и да приемам всичко стоически. Само че нищо не се получава както би ми се искало, а аз си събирам мислите в 2 сутринта, когато всички в къщата спят, а кожата ми е по-бледа от всякога.

Turn towards the hidden sun

Опитвам се да съм тиха, да не преча на никого. Опитвам се да съм мъдра и да си знам мястото опитвам се да помагам, когато мога. Само че не ми се получава и знам защо. Това са нещата, за които винаги ще имам обяснение, но никога няма да споделям, никога няма да дам на никого да разбере.

Освен това правя планове за събота, несъществуващи места и прогнозата за времето, и се надявам всичко да е наред.

Ride to the highest point and leap across the filthy water
Leap until the Gulf Stream's brought you down

Isn't that enough

Пропускам забавни вечери, когато добри хора се събират на познати места и правят все едно и също.*

Не ми пречи, но искам да съм там и да не ми е студено, а също и съобщенията ми винаги да пристигат навреме. (Но един ден ще издам книга, съдържаща само съобщения, които съм пратила/ получила след 2 сутринта, и ще бъде бестселър.)

Остава малко повече от седмица. Всичко е на мястото си. Честно.

*Само че понякога пропускам и one-off неща, което ме прави малко тъжна, но всяко момиче трябва да си има приоритети, и здравето ми в случая надделява. Съжалявам, безплатен алкохол и пържени блокчета Марс, някой ден, някой ден.

Dozing off underneath my sheets

"Кецовете ми официално умират."

"Колко им остава?"

"Около три часа носене. Или 15 минути, ако завали."

"Тоест, 15 минути?"

"Тоест, да."

Освен това съм малко настинала и не ми е приятно. (Обаче ми казват, че ще си получа парите за проекта и колкото и да не съм материална, си мисля за нов чифт кецове и a t-shirt so lovely it turned all the history books grey, както се пее в онази песен.)

It's early in the morning and it's happening again

Правя глупости цял ден. Ставам безмислено късно и чета, вместо да чертая. Или пък гледам филми, вместо да чертая. Правя си супа, а братовчедката на съквартиранта ме гледа накриво, защото съм по нощница в 5 следобяд. Може би. Искам да се изнеса вече, и да живея някъде сама. В крайна сметка, ако не е изчистено, поне да знам, че е по моя вина.

После слушам смешна музика и подчертавам филми от безкрайния ми лист, които вече съм гледала. Записвам хората, които съм обещала да видя следващата седмица, защото ще забравя нещо.

Проект за другия вторник, anyone?

Да, и аз така си помислих.

Back and forth through my mind

Несъзнателно се притеснявам за чужди проекти, защото не мога да помогна, когато знам, че е нужно. Мисля си за границата на собствените ми сили покрай презентации и трите часа сън на ден, ако се налага. Мисля си и за всички останали неща, които трябва да започна и трябва да свърша. Тайно се надявам лего-дизайнът ми да свърши работа.

Правя планове за края на седмицата - и за другата също, не задължително нещо голямо или нещо важно, но неща, които трябва да се случат. Ден след ден в студиото, бира вкъщи и безкрайния списък с филми вечер (когато всички останали ще са out and about), цветни задачи и снимки по стената.

Този февруари е странен, но всичко ще бъде наред накрая.

I thought I was someone else

Свита на кълбо под завивката и слушам вятъра отвън. Сещам се за призрачни истории от едни минали времена и се опитвам да не се смея на спомени. Ще е малко съмнително.

Слушам Дисни песни (because I'm 12) и се усмихвам в лошото време и докато дъждът попива в кожата ми и стига до костите.

Обратно вкъщи, събличам си мокрите дрехи и танцувам така по тениска около радиатора, за да се стопля. Пия повече газирано и по-малко вино, отколкото искам, утре обаче ще пия греяно вино с Елизе и ще си говорим за есета и несъществуващи неща, и филми със смешни заглавия. Преди това обаче трябва да преживея още една събота в студиото, чертаеща несъществуващи линии и избираща столове. А може да имам късмета да съм сама и да слушам силна музика, преди пазачите да дойдат и да ме изгонят, като последния път.

Това ми е седмицата. Това е февруари, а 2011 е добра година да го прецакаме.

And miss us when we're gone

Let's make it clear - I've never celebrated Valentine's Day. Instead, I've followed the old Bulgarian tradition of drinking shitloads of wine and making fun of the pink-ness of all Burgas shops in February. Now, since I don't really see how this year will be any different (given the fact that it's already February 1st), I plan on getting a bottle or two of that really tasty red wine I've been drinking the whole Christmas holiday, and consuming it. Feel free to join me. Or not. Your call.

(also, there will be a selection of some hilarious VD-themed cards on my+my sister's tumblr page (with a possible link on facebook. Because I want everyone to appreciate the humor of a holiday connected to everything pink, fluffy, giant red paper hearts and, fine, sex.))