Ain’t it just like the old days

Не мога да обясня защо ме е страх от всички тези неща. Не знам защо правя глупости, вместо да се завия през глава с одеялото и да се скрия от света. Опитвам се да не си хапя ноктите, да стоя мирно и да приемам всичко стоически. Само че нищо не се получава както би ми се искало, а аз си събирам мислите в 2 сутринта, когато всички в къщата спят, а кожата ми е по-бледа от всякога.