Celebrate no control

Ако можеше, главата ми щеше да се пръсне от всичките неща, които се случиха последната седмица. Седмица ли бе! Цял месец! Първо пътуваме в далечния север и спим на странни места; не ме бива в прескачането на огради, особено по-високите от мен; броя синините по краката ми и меря с линия големината на онова гигантско лилаво нещо на коляното ми; опитваме се да спим, но се будим от светлините в небето; за кратко има слънце, но го проспивам, докато той чете и избира хубави снимки от предишните дни. Прекалено много снимки, прекалено много от мен по тях и прекалено много от него навсякъде.
Връщаме се обратно тук и всичко забавя ритъм, а на мен ми липсват тези пет дни. Единственото лято, което имах тази година. Студено шотландско лято, а всичко изведнъж си идва на мястото. И филмите, и усмивките, болката в гърлото, Ikea for dummies и полярното мече оттам; всичките безмислени и гениални изречения на чужди езици след полунощ на бара след поредната бира.

А утре ще взема малкото му чудовище и ше правя снимки за проекта ми за петък, после ще слушам Меникс. Изведнъж някои песни добиват правилния смисъл.

i'm running late, and I don't need an excuse

Започвам това няколко пъти, няколко поредни вечери. Стана само седмица, откакто съм си вкъщи, в другото - северното вкъщи, а може и повече да е, не знам. Не броя дните и вечерите, излизам късно и се прибирам рано, пишем дефиниции за добро утро в съобщения и говорим за книги почти непрекъснато. Вървя още и броя стъпките от входната врата до стаята ми, за пореден път се отказвам да чистя и отварям поредната бира.
В неделя тръгваме отново на път, нови приятели и същият инат, ще пътуваме нагоре и ще бягаме от папата, ще спираме, когато решим, ще правим безобразно много снимки и ще избираме маршрута по посоката на вятъра. Any way the wind blows.
А след цялото това лято заслужавам роуд трип със силна музика, добри приятели и няколко нощи под звездите на онзи прекрасен почти тропичен плаж и всички останали места, чиито имена не мога да произнеса.