We Want Fun

Бам започна собствено шоу и подлуди семейството си. Стийв и Крис продължиха със стария екип, обикаляйки света и правейки всякакви глупости, съвсем в техен стил. Джони пък изпълни мечтата и образованието си, и стана актьор. При това, добър.
Четири години по-късно тези момчета взели и се събрали отново, само за да докажат, че са същите идиоти, макар и малко по-възрастни от преди. И в случая, за човек който им е гледал глупостите последните пет години, реших че трябва да ги уважавам още повече. (За справка, Джони участва в такива филми, че направо не ми се мисли за хонорара му. Ама пак се прави на клоун, при това с готовност, нали?)
В интерес на истината, ако търсите реалити-реалити шоу, това би ви предложило всичко, дори някакви неща, които по принцип никой не би искал да види, те пак ги правят пред камера. Все едно гледате как се правят каскади във някой екшън, само дето това си е екшън. Пък и колко често във филм ще чуете реплика : "Допреди минута щеше да умре, а сега си танцува."
Да да, това са момчетата, които помня - със скейтовете и байковете(и подръчните средства), и пак са на линия да си правят веселото и да ни забавляват покрай това.

Keep What Ya Got

"Всичко е под контрол! Ся, верно, под наш контрол, но все пак...под някакъв контрол ебаси!" - The TopGunners

Така е, така е. И късмет им поизпитно и посесийно. (Всъщност на всички студенти, да няма сърдити. Просто съм прекалено уморена да мисля по-умни неща. Оставям всичко под техен контрол.)

Brace Yourself

Или стани да танцуваш за живота, няма значение, стига да го правиш от сърце.
Бяха доста продуктивни дни напоследък, две по две, няколко нови албума и припомняне на стари такива/разговори за концерти и фестивали/но нали сме музикално-пристрастени.
В този ред на мисли, а те редовете по принцип не стигат за мислите, смятам да завършвам този брой и да дам малко почивка, пък и после с Мишинова имаме задачата да търсим спонсори. (Durex???!!) Всеки случай, трябва ми малко време да се съсредоточа върху два-три оставащи предмета, и върху подготовката ми за изпита.
В друг ред на мисли, който май е цял нов абзац, спомних си с умиление за едни книги, които допреди почти година седяха в библиотеката. Ъм, живи ли са?
Защото ако не са, поне да ги погребем достойно.
Хамлет е пич.

How to Save a Life? (in 3 steps)

Животът може да е толкова забавен, когато денят ти започне преди десет.
Събуждам се с някакви забавни песни, през деня слушам любимата си музика, вечерта я завършвам с пуснат плейър.
Are you sad cause the grass is always greener?
Тук обаче всичко е наред и не смятам да го променям. Просто така, днес реших да съм спокойна и весела, и изненадите си идват една след друга. Тази техника ми харесва, смятам да я повторя още утре.
So fear itself is the only thing we have to fear?
But - fear can be so much fun with a friend or two.
Или повече, зависи колко от тях решат да влязат в час или пък да оздравеят.
Всеки случай, дори германецът днес обмисляше идеята да ни изгони за по-добри почивни дни.
Everything will be Okay.
Remember, when the rain is falling -
It's alright to go outside and play.
Животът определено е по-весел, ако денят започне по-рано.
Или пък може би не, но нищо не ни пречи да опитаме.

Remember to breathe

Музикален ден или ден на повечето неща, които ни стряскат в неподходящия момент.
Днес се дава началото на един доста дълъг, почти едногодишен период, в които всичките ми приятели '89 имат рожден ден. А само до края на учебната година са 10-има(поне които съм записала), а не знам дали някой го интересува това въобще, но за мен е важно, тъй като всички стават на 18 и догодина завършват (не-визирайки онези, които завършват тази година или след две), което пък е тъжно, защото ще има една празна година, през която няма да мога да се обаждам на съседа, или дори на живеещите извън Бургас, просто защото няма да са наблизо.
People always leave, anyway.
Този сценарий не ми харесва, но пък и не е "Маршрутка"(която, впрочем, започва все повече да ми харесва, дори без моята роля написана вътре, има време.)
А сега е крайно време да изпратя възклицателни пожелания и да се подготвя морално за утре вечер.

Music is my boyfriend, but good films are my lovers.

All That You Can't Leave Behind

"Ако искаш да водиш тих живот, не казвай нищо, не прави нищо, бъди нищо."

Днес разпределяхме ролите за новата ни пиеса, а театралната толкова много ми липсваше. Добре е, че си знаем - до каквото и да се докоснем, положението ще е от плачевно до разреваващо. До сълзи от смях.
Гръбчето, гръбчето, то е виновно...
Но това също го знаем, така че вместо да издавам още неща, смятам да се отдам на мързеливо съществуване между учебника по физика и поредния епизод на онзи филм за дървото.
The birds go flying with the speed of sound to show you how it all began. А май се очертава да имаме грипна.

The hero dies in this one

Спрете Земята, искам да сляза и да попадна в орбита на Луната/Луните, зависи къде ще ме оставите. Някъде там танцуват в опиянение всички, които разбират за какво става дума, дори и елхите да висят от тавана. Аз ще пея с тях, но по-късно, когато гласът ми се оправи достатъчно, за да рецитирам стихотворения на немски.
Aber gibts keine Männer mit Sonnenbrillen,
Nur mit Sonnenaugen und Lächeln.

Достатъчно ли е като за начало? Или край.
А сега е време да се завърна към четвъртия сезон (избери си - пролет/лято/есен/зима), където хора се спасиха от удавяне, други ще се удавят в собствените си проблеми, а трети искат да стават писатели, а не могат да произнесат едно "Остани" на правилното място.
Стоп. Край.

Call the police!

Аз все още съм тук, но не беше лесно, а ти се кълнеш, че си имаш причини.
Или 10-те неща, на които се смях последната седмица. От случайни срещи със забравени приятели до още по-случайни срещи със съсеминарници (по неволя). Две върнати класни и звук на облекчение; вицове за семейства и реални истории от такива. Баба срещу кучето на дивана; или защо всъщност все още не съм си довършила разказа?
Отказах се, а утре ще се правя на к. Д. и по дадена идея ще си оправям звука сама.
Call the police,
Cause I've lost control and I really wanna see you bleed.

Реквием за предишния ми темплейт, ала този ще напомня повече на същността на пустинната роза. А ако пък не - с малко повече време ще се опитам да си възстановя онзи със абсентовите цветове зелено.
Помните ли любимия Зелен текилен бар на Алиса?

L, do you know, reapers only eat apples?

Днес съм лоша, но само защото ме ограничават и ме занимават с безполезни неща. После спирам времето, за да поздравя хора, с които не съм разговаряла последните 6 месеца или от миналата година. В целия град няма място, където да седнеш и да разкажеш една миналогодишна история или да си спомниш чужди такива. Както и да е, времето, макар и несъществуващо, винаги не стига, а главата ме боли до сблъскване на атомите.
Нищо, има време да гледаме всичко, дори нещата, които не ни интересуват извън немските пародии на известни приказки. (Нали сте чували за немски хумор?)

Lyla

This might sound funny coming from a God of death, but I didn't feel alive. Truth is, Gods these days don't have much to do besides napping and gambling. If we're caught writing names in our Death notes, we get laughed at, "Wow, you're such a hard worker."

Мързели.

here for the party

Геройски са напъните ни да забравим предстоящото ново начало утре и да се отдадем на музикалната пиратка за сетивата ни последните два дни.
Ивановци има днес навсякъде. Най-често се срещат покрай телефоните и из МР. Последните обаче са в ж.р. и са любими, дори в 4 сутринта. И отново правят успешно успешни купони, които пък от своя страна напомнят на гофрети от последното лято или на друг купон от лято 05. And again, I'm the first one to go.
Но преди това музиката преливаше до двете крайности, точно както в "Завръщането на Метълите", този път прекалено малко се включват в музикалната оргия (която някои наричат етно-поп, или поп-фолк, зависи от случая), но всички са морално с танцуващите.
Да да да.
Последните четири дни минаха прекалено бързо, не мислите ли? Не ми беше дадена възможност да осмисля всички съобщения, крясъци, писма и пожелания. Ала вече няма време и ще се наложи да продължаваме напред, друг път ще мислим над скритите знаци.
А Ивановден продължава и утре, но по съседки.

Такива, каквито бяхме преди

През последната година настъпиха значителни промени в живота на участниците в блоговете по същото време преди година.
Трите важни опорни точки - пролетната, съпътствана от много културни сбирки и мероприятия; лятната, която продължи до малко по-късно от предвиденото и не със съвсем очакван край; есенно-зимната, за чийто край никой не си помисля даже. Покрай тях стаха други важни събития, последната ни пиеса, пътеписът, плажове и гори, различни запознанства и скитания, научаване на спирките на 30 и 32, пътешествия из чужбина и обратно.
Все пак сме отгледани номади.
И пак, нови песни, нова музика, нови концерти. Because the only boy I take home is music.
За '07 си пожелавам да загърбя старите спомени и изгубените надежди, life goes on и ние продължаваме също с него. Както казва Бракмата "Когато лодка се движи срещу течението и за момент спре, тя не остава на същото място, а се придвижва по течението."
За много години, приятели и непознати!