my chemical party

Що за човек ще нарече сайт за 28-годишен изпълнител More Than a Memory?
Що за изпълнител ще пее в песните си Your favorite fruit is chocolate covered cherries?
И въобще кой ще се престраши да пее за джойнт и весели напушени хора?
Три пъти `Ура!` за гениалните млади изпълнители, на които им писна да гледат сапунени сериалчета, затова седнаха и написаха саундтраците на сериали като One Tree Hill.

Staring at a maple leafLeaning on the mother treeI said to myself we all lost touchYour favorite fruit is chocolate covered cherriesAnd seedless watermelonNothing from the ground is good enoughBody RiseLook what's over me
[Chorus:]Oh chariot Your golden wavesAre walking down Upon this faceOh chariot I'm singing out loudTo guide meGive me your strength
Remember seeing moon's rebirthRains made mirrors of the earthThe sun was just yellow energyThere is a living promise landEven over fields of sandSeasons fill my mindAnd cover meBringing it backMore than a memory
[Chorus]
You'll be my vacation away from this placeYou know what I wantHolding that cup that's pouring over the sidesYou make me want to spread my arms and fly
[Chorus]

Още?

бирибирибирибири

И още малко бири даже, не биха навредили никому.
А в понеделник ни очаква лудо пътуване с луди хора. Музиката е от нас. Бирата ни чака в София. Аз съм някъде по средата и се надявам до края на пътуването майка да не осъзнае с какво се е заела. ( Именно, че не знае точно кои са тези, които ще кара до столицата ни.)
Отделно трябваше да чета едни доклади, едни харти, едно чудо, обаче ме домързя, както винаги (Юлика ще ме убие) и много се унасям и заспивам заради тях.
Още по-отделно и несвързано с темата, от една седмица чакам Киро да си вземе писмото, което с толкова мерак бях направила.
бирибирибирибирибири
и малко аспирин, не в тях, разбира се. Поне ще пишат за мен във вестниците като човекът, който разболя президента.(Якооо=)))
И без новини от последната договореност и уговорки в събота от най-високо ниво.
И, отгоре на всичко, замръзваааааамммммм.

Обачееее, последното изречение в предишния блог беше шега.
Така де, Киро си знае достатъчн одобре, че е пич. Да не му помпаме самочувствието ;))))

A new hope

Преди известно време някой ми беше казал, че IRC е супер загубено нещо, как всички лъжели за себе си и т.н. Всъщност и аз самата смятах така до един определен момент.
Но
Случи се така, че случайно се запознах с едно момче, един Стоян, после с едно момиче Маргаритка и после малко по малко открих истинските лица на чата. Тези, с които се разбираме дори без да пишем букви и без да се питаме за годините. Всъщност годините са само отмерват времето от раждането ни и нищо повече, нито мъдростта ни, нито силата ни, нито смелостта или каквото и да е било.
И всичко това го разбрах благодарение на всички хора, които още преди да ме видят наистина, казваха, истини, до които човек стига след години познание с някой. Звучи преувеличено, може би е така, може би дори е перкалено нескромно, но нали все пак скромност притежава човекът, който не притежава други качества?
Та имам и нова надежда за чата. Нова, особено след последния, най-паметен за лятото месец, който всъщност няма нищо общо с лятото и все пак звучи добре да се надявам на хубаво време.(Или на ледникова епоха, зависи от гледната точка и с кого говоря:))
А сега продължавам да се надявам някой да ме спаси от тази луда, луда песен.
Киро, къде си? :)

домашно, представете си

Любовта е абстрактно изживяване. Любовта е песен, любовта е сила, любовта е жажда за живот.
Любовта е онова, към което винаги се е стремял човек и онова, от което се страхува най-много.
Животът ни протича бързо. Тича, бяга, изминава някакъв сезон, после друг, отвреме-навреме се спира, за да можем да разгледаме изминалите картини, после продължава напред.
Но понякога, да, може би само понякога, всичко спира. За минута, за ден, да месец, за цял живот. Някои го наричат `любов`, други - `страст`, трети - `ослепяване`. За мен това е тласък напред, спънка назад, падане в бездната дори. Любов е да изпееш песен за забравените спомени и старите снимки. Любов е дори понякога само да стоплиш ръцете на този до теб.
Любовта, това сме ние.

Радост

Днес четох един блог, блогът на Кирил.
И...оф, маамустараа, що каква е тайната? И е такъв пич, и му се кефя толкова много, и е такъв пич, и му се кефя толкова много....И не знам защо, и той сигурно не знае, и въобще май никой не знае.
И пак ми е до хубави песнички, от онези по-странновеселите. И до снимки също, снимките от последния учебен ден.
Защото не ни пука дали ще бъдем разбрани.
Защото не ни пука дали ще си загубим времето.
Защото сме сигурни, че всичко ще бъде наред.
Защото никога не се чудим дали чашата е полупразна, за нас тя винаги е полупълна.
И защото сме оптмисти.

Щастие

Насладата от живота често е по-близо до нас, отколкото предполагаме.
Щях да бия кой ли не, отказах се, а се оказа, че едно пожелание ми било достатъчно. Особено от искрените, с веселата усмивка и поглед, гледащ към бонбоните. Точно такива неща обичам да рисувам - луди хора и добри очи.
Дори днес бях с особената нагласа, че точно такива хора ще рисувам днес, и си припявах цял ден весели песнички за добри пирятели.
Maybe you`ll remember when we met on the beach.................
В остатъка не разбирам за какво се пее, това не пречи да ми е весело и с болки в корема.
Show me now..........Feel it now..........
И въобще всичките нощни мърди сме весели и щастливи, ама толкова щастливи, че чак мирише на прегоряло пилешко от фурната.
You`ll remember me for the rest of your life.
I will, I will, don`t worry.
I just want you to know` that I`ve been fightin` to let you go...
И ако тия идиоти не ги видя в събота, ще издивея, най-вероятно наистина да набия някой.
Най-вероятно.