I feel like I'm part of a book I read

Понякога си мисля колко ненормалко тихо е тук, когато трябва да има живот, и много често - обратното също.
Свършвам поредната седморка рисунки и ги закачам на стената, с Айона ще гледаме страшни и коледни, и страшни коледни филми следващите дни, "о, господи, това е алармата, отново" - ненормално, нали ви казвам; после правя снимки с банята, а Бен и Макс ми се хилят, те двамата впрочем малко по-рано през деня проведоха разговор, нещо средно между отчаяни съпруги и прилежна домакиня, и ме предупреждават за живота със Сара. "Мда, мерси, упокои ме, Бен, поне не вярвам, че тя краде тоалетната хартия."
За тоалетните преживявания из блока ще ви разкажа друг път, а те понякога стигат до епични пропорции, сериозно.
А за другата седмица направо не знам, от вторник - на сряда, четвъртък изобщо няма да го помня, а ако изобщо успея да си спомня кога е дошла събота (заради всички причини на света), ще е много хубаво.
Междувременно утре съм на пазар за материали, а другата неделя много рано сутринта ще е payback time. Н, да не си казал пак, че съм егоистка.

The same events stuffed in a slightly different order each day

Цялата ми стена е в квадрати, бюрото, ръцете и всичко бяло наоколо - във въглен и графит; опитвам се да не оставям отпечатъци, но е по-неуспешно дори от опитите ми да не се ядосвам на шумните хора наоколо; Айона се обажда и започва да издава звуци на ранено диво животно по телефона - малко е стряскащо, но се смеем - и тя не знае как да продължи проекта, "и аз, спокойно. освен това ме болят пръстите от въглена", "въглен! не съм използвала въглен" и двете пак се смеем; 10 часа по-рано с Бен си говорим по пътя от пералнята до вратата "изглеждаш толкова уморена, сигурно нямаш търпение да се прибереш" "аха, ужасно, но ще имаме хубаво коледно парти преди това", Бен се усмихва, а Бен като се усмихне и целият ми ден се оправя за часове напред, защото той е от онези с истинските усмивки. Просто знаеш от раз, че е искрен. Освен това той и Броуди винаги ми дават бира аванта.
Имам да правя още много, много квадрати, а се опитвам да не мисля за седмици напред. Само за следващия вторник.