04 October 2008

Rhapsody in Blue

Язък. Тъкмо ми стана интересно, и истерията по сините хапчета плъзна и из Бургас, а те си признаха какво е това. Но е гениално, да, сигурно най-гениалното нещо, измисляно от български пиар. Изобщо.
А снощи беше нова история, повлияна от my-next-year-resolutions, бяхме шумни както винаги, всичките хора на света, събрани в една-единствена стая с подиум и два микрофона, досадни небългароговорящи и недосадни съученици, пляскащи си учтиво и наистина, пеещи заедно и с надежда да заглушат другите. Започваме с мента и шъфъл на всичките песни, които можем да открием, не гледаме филми, а пием още и си говорим за съдбоносни срещи и случайността на даваните по някоя произволна телевизия песни. После разбрахте сигурно къде завършихме вечерта. That's me in the corner и часовете се изнизват изненадващо бързо.
А утре имам изпит на всичките листи, които съм разхвърлила наоколо.
Lost controls, hit a wall, but we're alright.

02 October 2008

You can hear it too if you`re sincere.

First minutes 18 и всичко си е нормално, не че бих очаквала друг развой на събитията. Някой добър човек се е обадил за взривно устройство в училище, така че утре сме пас, а аз ще се наспя. This is how life should be. Иначе ми е забавно, наистина. Получавам съобщения от цяла Европа, едва ли не. Поне от всички краища на страната и малко от Западна Европа. Освен това планирам нищоправене и отспиване, музика (а ми пожелаха и това, толкова прекрасно!) и нещо-навън-с-В-по-подразбиране.
You shouldn't have to jump for joy, разбира се, това е моя работа, затова и си направих "празничен плейлист", който не звучи като нищо различно, но искам годината ми да мине така. Песните са важни, заглавията и текстовете. I can't get a life if my heart's not in it.
Сега остава една последна важна песен (важна е, да, и не е нито на Оейзис, нито на Фрателис, или на такава банда, каквато би се очаквала от мен) и отивам да преживея поредния си странен сън.
Вече мога спокойно да позволя на есента да дойде.