Дори и да не ги чуваме. И сигурно е така, защото се очаква за тази вечер да се грижа сама за себе си, не че е трудно. Пържола, после торта и шоколадов сладолед. Преди малко и ябълка.
Предполагам, че в някакъв произволно избран момент дори трябва да си лягам, обаче преди това се случват неочаквани неща, спомени в джоба ми, или разпратени и ъплоудвани снимки, разговори с летен привкус (какво би станало ако), борба с яйца и пожелания, подходяща музика (Tomorrow I'll be gone.).
Музика ли казах?
Бях решила, че съм изтрила папката с ядящите гълъби и други подобни, обаче всъщност си беше много на място, особено в момента, когато ми потрябва, да за си помисля, че наистина е лято отново (Use your mind!).
Но иначе май нищо ново на великденския хоризонт - сис лети за Германия, всички останали-и те заминават нанякъде, както винаги, така че нищо не се е променило изоснови. (I felt like there was something missing in my day to day life.)
Със сигурност не е емоции.
09 April 2007
05 April 2007
Istanbul (not Constantinople)
Последни часове в Истанбул, обаче те си заминаха точно като последните няколко в Бургас преди 4 дни. И макар че направихме няколко грешки, всъщност всичко беше точно такова, каквото искахме да бъде (и както го чувствахме). Нещо като "едно-от-последните-хубави-места-с-хубави-хора".
Неоткрита, не, не, неоткрита все още, не съм за продан, не съм французойка, нито испанка или рускиня и how to save a life все още си остава само песен-въпрос.
You got the fear, както повтарям от август '06 или пък (едва ли не) малко изненади от Queen. Kind of magic.
И защото сме отгледани номади, става все по-трудно да се завръщаме вкъщи.
So fear itself is the only thing you have to fear?
But fear can be so much fun with a friend or two.
Защото сме отгледани номади, защото се познаваме, откакто помним и дишаме, откакто знаем и разбираме. Дори нищо да не сме разбрали и нищо да не знаем, пак сме ние.
Does everybody else get that feeling?
Да не споменаваме старите германски приятели и чувството за тъга, новите приятели от градове с М или къде отидоха предишните, заедно с крясъците и футбола на плажа.
Isn't it ironic?
Неоткрита, не, не, неоткрита все още, не съм за продан, не съм французойка, нито испанка или рускиня и how to save a life все още си остава само песен-въпрос.
You got the fear, както повтарям от август '06 или пък (едва ли не) малко изненади от Queen. Kind of magic.
И защото сме отгледани номади, става все по-трудно да се завръщаме вкъщи.
So fear itself is the only thing you have to fear?
But fear can be so much fun with a friend or two.
Защото сме отгледани номади, защото се познаваме, откакто помним и дишаме, откакто знаем и разбираме. Дори нищо да не сме разбрали и нищо да не знаем, пак сме ние.
Does everybody else get that feeling?
Да не споменаваме старите германски приятели и чувството за тъга, новите приятели от градове с М или къде отидоха предишните, заедно с крясъците и футбола на плажа.
Isn't it ironic?
Subscribe to:
Posts (Atom)