The Saints Are Coming

Дори и да не ги чуваме. И сигурно е така, защото се очаква за тази вечер да се грижа сама за себе си, не че е трудно. Пържола, после торта и шоколадов сладолед. Преди малко и ябълка.
Предполагам, че в някакъв произволно избран момент дори трябва да си лягам, обаче преди това се случват неочаквани неща, спомени в джоба ми, или разпратени и ъплоудвани снимки, разговори с летен привкус (какво би станало ако), борба с яйца и пожелания, подходяща музика (Tomorrow I'll be gone.).
Музика ли казах?
Бях решила, че съм изтрила папката с ядящите гълъби и други подобни, обаче всъщност си беше много на място, особено в момента, когато ми потрябва, да за си помисля, че наистина е лято отново (Use your mind!).
Но иначе май нищо ново на великденския хоризонт - сис лети за Германия, всички останали-и те заминават нанякъде, както винаги, така че нищо не се е променило изоснови. (I felt like there was something missing in my day to day life.)
Със сигурност не е емоции.