I feel the stillness of the sun

Do you know the feeling when you see something breathtaking with your eyes for the first time? That moment when you just need a minute, or two, or thirty, to digest the view in front of you, even when you just pass through it by car?
I need that feeling again. I need to know that the world out there still has things to offer to me, and that I am still relevant to it. Trust me on this, there really isn't a worse feeling than the one that you get in your guts when you realise you are not relevant anymore to someone or to a particular situation.

Nothing under control but somehow I just don't seem to care enough right now.

Friday never hesitates

Не знам откъде да започна.
Много бих искала да знам, но не знам.
Последните две седмици с абсолютно всичко, което се случи или не се случи. Прекалено многото автобуси и пътешествията, които не се случиха. Приключенията и плановете, които се променяха в последния момент. Хората, които бяха тук. Хората, които не дойдоха. Снимки, снимки, снимки. Музика отвсякъде. Правилни отговори и грешни движения. Бягане към входа и виждане на Рос и Сара в последния момент. С кого, ако не с тях? Още червило.
"Майната ти."
Красива рокля с и без повод, искам да ме видиш в цялото ми величие. Искам всичко. Таймингът винаги е лош.
Дипломиране, degree show, бири на обяд след обявяване на оценките.
"Ще съм там скоро."
В крайна сметка явно, че няма никакво значение какво пише на листа хартия.
"Изглеждаш прекрасно."
"Съжалявам, че няма."
Първо такси, първи автобус, втори и трети автобус, метро. Второ такси, Лили и Мъри. Джон, Пол и Една Одисея в Sleazy's 2013.
"Представям си, че не се е случило и че не сме сме си купували самбука шотове. Защо си купихме самбука шотове?"
Първа, втора бира, третата е разлята върху роклята. Четвъртата е след шампанското. Петата е с бургерите.
Friday never hesitates.

Не знам откъде да започна, но което е по-страшно, нямам нищо, към което да гледам в бъдещето. Няма край на образованието, няма начало на лятото. Няма ваканции и тютори, и 20hr work maximum. Няма досадни хора, а добрите хора започват работя някъде другаде.

So let's raise the bar and our cups to the stars

Еми това е.
Не, сериозно, това е.

Дипломирам се в петък, а последните два дни пихме безсрамно много и по всяко време на денонощието. Правихме глупости, губихме думи, хора и дрехи, после се намирахме и отивахме на следващото място. Срещахме други хора по пътя, събирахме се и се разделяхме; бяхме ядосани и щастливи, тихи и шумни, груби и добри, игнориращи всички съобщения и знаци на съдбата. Няма значение кой колко помни и какво ще отнесе като последствия, важното е, че за тази една седмица всичко е за нас - и всички говорят за нас. И ние говорим на всички, докато се усмихваме на опашките пред портфолиата ни.

Всичко по реда си, а утре ще е ден за четене на книги в парка и ядене на моркови с Танви, докато времето все още съществува.

Came off the road and I forgot what I was looking for

Вече е официално юни, а аз официално мога да попитам: "Какъв, да еба, беше проблемът на последния месец?" Сериозно. Всичките крайни срокове и всичкият стрес на света, всичките неща, които се случиха в най-лошия възможен тайминг.
Майната му на всичко.
Майната ти, май. Go suck a cock.

Междувременно аз си купих рокля за дипломирането ми и други неща, освен това започвам нова работа след точно 14 дни (уау), и планирам еднодневно пътешествие до някъде. Няма значение докъде, просто до някъде (щом Аран вече няма да се случи, има още 1000 други места, които не съм видяла още или не съм видяла достатъчно от).

И всъщност е много приятно чувство, когато момчетата започнат да ти мрънкат как така ще напуснеш и как повече няма да отидеш да ги видиш.