Whatever stirs my mortal frame

Знам, че напоследък се оплаквам прекалено много от работата, която имам за вършене, и това е нормално. Много е. Само че аз съм инат и всичко е наред, работя много, после работя още малко и накрая намирам малко време за сън. Понякога. Това са страничните ефекти да си полу-Жечева и полу-Лостова.
А тази работа не я правя само аз. Разбира се. Само че всеки един от нас си има силните страни и например моята е да спя малко и да работя до ранните часове, и да работя бавно, но накрая да свършвам всичко в срок. Обичам да се оплаквам, но не да правя мелодрами. Оплакването е като заместител на несъществуващите ми изпити и ме кара да чувствам повече работата, която върша.
Други хора пък са силни в други неща. В бързото писане на есета, по-малкото губене на време. Има хора с над 7000 думи и с готови есета. Аз все още кръжа около 4000 с още горе-долу толкова за следващата седмица. Честно.
Евентуално всички ще направим всичко и за повечето от нас ще е успешно. Ако си на 21 и не си чувал за Хичкок, Фройд или Кубрик - не съм напълно убедена за теб, но все пак късмет.
Having said that, имам безумно много неща да правя, а след няколко часа да предам някакви неща в студиото (и да принтирам първо), после да не си изпусна автобуса и да стоя на крак още 4 и нещо часа.
С малко късмет утре ще е забавно и с колегите ще се смеем на поредния странен човек. С още малко късмет може и най-после да си взема китарата.
А сега легло.

I think it's time to take it back to where we started from

And quote of the week award goes to... Max from 2 Broke Girls [ep. 7/ And the Three Boys With Wood]:
There really is no point to anything, but sometimes you get to eat candy and have sex, and that's when it all feels right.

Създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради. Песните напоследък са едни и същи, а аз не знам откъде да започна всичките неща, които трябва да имам за презентацията другата седмица. И остатъка от двете книги за вторник. Преди няколко вечери Р каза нещо за това, че просто не може да спи вечер, а на мен не ми остана време да се съглася. Трябваше да съм в леглото преди час и да разгадавам кодирани съобщения на френски психоаналитици, вместо това създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради.
Обичам луната тази вечер, обичам и лудото време днес - от слънце през дъжд, а сега отново ясно небе. Усещам луната по бузата си и улавям светлината й с периферното ми зрение. Бих искала да изгася всички светлини в стаята, да седна на дивана и да я наблюдавам, докато в един момент заобиколи и се скрие някъде зад сградите.  

All winter we got carried away

Modus operandi:
.проект1
.дисертация
.проект2
.работа
.филм1
.филм2
.книга
.when in doubt, measure off the screen with paper and a pen
.cabaret design is bitch
.fuck yeah, science
.that moment when you realise no one should ever attempt to translate French literature into any other language
.chocolate and irn bru are not a good midnight snacks choice
.all adobe programmes on the world (lasers and shit)
.burlesque show potentially on december 1st (which would be an awesome beginning of the christmas season, now that I think of it)
.after all's been said and done, we'll always have satan

Just one of those weeks when so many things happen and yet you don't know what to begin with. And then you give up.

And trouble is were I'm going to be

Неща, които научих тази седмица:
.понякога си заслужава да спиш два часа, ако ще гледаш наживо как се пише история
.питай и ще ти бъде отговорено. сериозно.
.презентации, докато се бориш със зверски махмурлук, може да са доста фън
.никой не знае значението на pin pipping
.няма нищо по-хубаво от добри колеги, които ще те скрият в офиса в момент на нужда
.crisis of faith sucks
.1,000 думи на ден - чудо. 1,400 думи на ден - магия.
.Скай всъщност е прекрасен, а аз много - ама много - бих искала да мога да се върна в онази част на Шотландия някога

Distant from other interests on your favorite weekend ending

А след всичките случки и хванати паяци последните два дни, мисля, че трябва да направя на Стюарт поне още една торта.

Иначе дисертация. И проект блабла за петък.
И някакви неща в четвъртък и събота.
Очаквайте включване скоро.

I am the light in the dark

And just like that it's November again. October behaved itself this year but November seems to be pain in the arse. It may get better. It could get worse, but for now it's just full of endless dull work and thoughts about everything next: next week, next holiday, next time out, next message, next summer, next step, next, next, next.
At least I have some beer in the fridge and a still unopened bottle of Jager, and still about 2000 words for Wednesday. I also have the lovely telecaster that makes me smile just by the thought of it. (Every day I move my fingers slightly faster and slightly more confident than the previous, and that is good.)

But now bed because there are books to be found tomorrow and words to written, and places to be discovered, and films to be developed.
(And somewhere midway writing this post, Design for Life started. Just on time. We don't talk about love, we just wanna get drunk. )

Over and over

Зелен чорапогащник и къса пола, немска бира, прекалено шумна, когато я отваряш; странно заведение, където се пуши; среднощни дюнери; хоръри в 5 сутринта; under- и overexposed снимки. Сестра ми се появява отвреме-навреме. Сакът ми е прекалено малък. Дисертацията е до никъде. Още бира. Забелязваме снега по прозореца. Книги в различни библиотеки и на много езици. Има интернет. Няма интернет. Пак има интернет, но нямам нужда от него вече. Латински for dummies. Garbage непрекъснато, цял ден. Сега пак.
So here you stand, beloved freak.
Планове за другата седмица. Искам да правя всичките неща на света. Разни филми по разни кина. Елиза изненадващо. Elise confidential. Още бира. Още работа. Още тиха музика от лаптопа в студиото на сестра ми. Изложбата, на която не отидох (но исках толкова много). Тъмният лак срещу бялата кожа. Всичко е наред. Всичко под контрол. А утре ще е дълъг ден.
There you stand, beloved freak, let it shine.