30 April 2011

Forgive me if it goes astray

За секунда дъхът ми спря. За секунда просто не можех да дишам.
Ей на, това е.

Сега поне си измислям някакви въображаеми причини да си скъсам задника от работа по финалния проект, освен очевадната причина с оценките.

Освен това гледам before/after (the rain) снимки и слушам случайно Стефан В., а той винаги се появява в подобни моменти. (Да, това в предишния пост е негов цитат, защото тайно е един от най-прекрасните текстове, които съм чувала някога. Този и 2.0.0.1.)

А сега обратно на безкрайния ми проект, а може би дори ще поспя малко днес.

No comments: