Днес трябваше да е тиха вечер с някаква музика, Пол Остър и гадно червено (крадено) вино, а както винаги се случват забавни last-minute неща, които развалят плановете или ги правят вечерта гениална. Целият ден беше така, с тичане от едната сграда до другата, до всички студиа на света, до всички лекции и винаги седяща на неподходящото (но безкрайно забавно) място; срещам случайни хора на отсрещния тротоар и в библиотеката, и сме шумни и усмихнати безпричинно. Вечерта пак несвършила нищо, но излизам малко преди 9 и знам, че трябва да се върна рано, за да свърша нещо като хората.
Плановете не са това, което бяха.
Прибирам се след 1, тиха и щастлива, щастлив малък призрак, усмихващ се тихо на съобщения и снимки; имам си ново бебе, едно малко чудовище - единственият ми коледен подарък по средата на януари. Освен това си имам и причина да оставя настрана този проект, който така или иначе е безкрайно досаден, и да отида малко на югозапад, да избягам някъде за една събота - защото вече не мога да седя тук и да очаквам неща просто да се случват.
Знам, че повечето неща тук са ви безмислени, но някой ден всичко ще си върне смисъла, просто не сега - не и след всички онези малки събития, които ме карат да обичам този град - наистина да го обичам - като единственото място на света, където не ме е страх да се разхождам сама след полунощ.
Може би би трябвало.
2 comments:
Смахнато. Още един човек, който обича да се разхожда сам в града си. Аз съм от София, кварталът ми е чудесен и също съм си правила разходки. Особено когато не мога да заспя (тоест... аз никога не мога да заспя, даже сега пиша по никое време.. както и да е). :)
всъщност изобщо не става въпрос за това, но няма значение.
иначе разходките из който и да е град са much appreciated.
Post a Comment