С Лорън се смеем през цялото време, докато стигна до партито, тя вече е изпила някакво количество вино, после си говорим за рождени дни и какво смятам да правя за 21-вия си ("Не знам, сериозно, ще отида до най-близкия пъб и ще се напия от мъка, или ще отида при сестра ми в Германия и ще се напием заедно.") Смеем се още и след това, Колин открадва бутилка вино, която крия в чантата си, пием коктейли, а Кейт обещава, че ще ме скрие, ако се наложи ("Не, наистина няма проблеми, честно.")
Бутилката вино още е в мен, гадно вино е това, от Североизточна Австралия или нещо такова. Гледаме снимки и едва не се разпознаваме, а те после искат да ходят в Merchant city, но на мен ми е студено и се прибирам вкъщи и не мисля за нищо. Това е една от редките вечери, когато нищо не съществува, само мен - тогава и сега, в този единствен момент, докато слушам правилната песен или докато звъня на някого; когато знам, че правя грешки, но ме не интересува, защото не искам да ме интересува.
Освен това утре искам да си купя нов дневник, защото се чувствам почти загубена, ако няма къде да си записвам важните събития. И ще се опитам да не се успя за тюториала с Патрик, както почти винаги.
2 comments:
Още опитам да съм точна
Its truly finicky place of responsibility credit worthiness.
Post a Comment