To the centre of all life's desires

Последната седмица в едно-единствено събитите - гала вечерта на студентското филмово общество, която ми вдъхна надежда за следващата година, изпълнена с най-различни предизвикателства.
И други неща се случват около това, други срещи и други хора, други съобщения и разговори, но тази единствена вечер ми определя какво ще ме чака тук есента.

А сега класически Хичкок и други покрай него, позната музика и наваксване с римуването на време.

I push my hand up to the sky

Какво пропуснахте последната седмица:
.последна презентация за годината
.голи Йонас, Рейчъл и Алекс, които тичат през парка отсреща (през интервал един от друг, не едновременно.)
.велики планове за завземане на Глазгоу в следващите три седмици
.пръв слънчев загар в парка (и първа прекрасна събота следобед, тиха и спокойна - от много време насам)
.разговори за полети и ваканции, и за къси поли
.след три седмици вкъщи
.разговор с Йонас дни по-късно, когато му казвам за сутрешните събития, а той с еееей-такава усмивка ми казва, че всъщност било супер и ме пита дали е изглеждал добре. Аз само поклатих глава и се ухилих.
Е, какво толкова, добре изглеждаше.

Life can always start up anew

И ето как приключи и този проект, и тази презентация.
Снощи vic със случайни срещи, много пиян Джеймс, който днес не помнеше как ме гони из дансинга; със Скини танцуваме като гангстери и се смеем, а аз загубвам всички. С момчето от джунглата вървим във всеки момент в различни посоки, и се засичаме по стълбища и входове, а после вървим и говорим на български, и се смеем на глупости.
Днес е горещо и измисляме нови начини да издърпаме телевизор по хълма между двете студиа, аз после се прибирам, чистя и разни други задължения, и си мисля за К и морето.
Имам още три седмици тук, смятам да ги прекарам в парка и в гледане на филми, и в записване на идеи по тревата.

My morning sun is the drug that brings me near

Ок, това е нощта, утре е последната презентация за годината - и ще бъде добре.
По някаква причина всъщност харесвам моя проект повече от повечето други, които видях. Не, защото е мой - просто има повече идея. Не се случва често това - да знаете. Зарадвайте ми се малко и вие, де. Три седмици не съм излизала никъде. Последната седмица и от вкъщи много не излизах.
Ама всичко ще е наред, де. Трябва да е наред. Иначе всички тези безсънни нощи ще са били на вятъра.
Мерси, Том, че беше до мен всяка нощ. Знаеш, че те обичам.
И съжалявам за 12ти.

Пожелайте ми късмет.
If there's hope in your heart, it will flow to every part. (And this is what the Doctor is for.)

Seems like it's time to begin

Now panic and freak out.

x

Three words we shared said too early on

Трите думи: The Big Pink.
Губя си времето в шум и музика, това ми е любимо.
Другото любимо?
One week left. Keep calm and carry on.
(Попитайте ме пак в петък, когато ще бъде Now panic and freak out.)

Young hearts
Know nothing but say it all
Celebrate no control
But is it enough to realise your love
And miss us when we’re gone
Live for the words that we sung
And don't let go

No time to think of consequences

В един момент се облягам на стената и гледам снимки от различни епохи, и си спомням дните около тях, и нощите. Спомням си пътуванията в автобуса и почти залязлото слънце (защото е зима), спомням си и лятното слънце високо над главата ми, но в някоя друга атмосфера.
Слушам песни, започващи с Б, много песни, започващи с Б, защото тази буква е тиха. Поне си я представям тиха.
Не успявам да си преброя грешките, защото не ме интересуват вече, искам да мисля само за метали и дърво. Имам много, много работа, а все забравям останалите неща.
Какво става с хотела ли? It's a thing in a progress. Please, respect the thing., както беше казал един мъдър човек.

Windmill, Windmill for the land

Петък 2 сутринта, вместо да спя като добро момиче, слушам отразяването на парламентарните избори на Острова наживо по BBC Radio 5, като умно момиче.
Ям шоколад, обаче лешников и малко, и пия фервекс за лека лека нощ. И обсъждам избори и партии с момчето от джунглата, което, ако не от друго, поне се интересува от политика повече от останалите наоколо. Броуди говори с Рейчъл (лоша часова разлика), кандидатите в Белфаст се млатят, буквално, Гордън Браун говори с невероятен акцент, Рос го е страх от Камерън (а мен от BNP.) Джеймс (с палтото) се появява и използва правилните термини и правилните думи, фервексът свършва, а аз заспивам права.
Утре ще е ден на много работа и малко забавление, супа от моркови и остатъка от шоколада.
И, може би, нов министър председател.

Look ahead with blazing spirits

Не съм ядосана в момента, не. Нямам време за това, а нямах време и за партито снощи, но направих добре, че отидох. It's another Saturday, I can see the calm pull chaos. Забавни хора навсякъде (а и някои досадни след един момент), снимки пред пожарната кола и пожарникари, които не могат да ни се нагледат на покемон костюмите; после шумно обсъждане на онзи, който се изкачва (и в последствие пада) по дървото, а Джеймс* ме приютява в палтото си, защото никой не мисли за студа навън, докато се опитваме да избягаме от праха от пожарогасителя.
А. също е там и е целия жълт и забавен, аз обаче се опитвам да го заобикалям през повечето време, защото просто няма какво да му кажа.
Shut your eyes when you're angry
Bow your head when you get lonely on another Saturday
Винаги ще имам време за Доктора обаче. Същият Доктор, когото гледах часове преди интервюто ми за тук и който всеки път ме кара да премина през цялата гама от емоции в 45 минути.
Хотелът върви добре - или поне върви (с пълна пара - съвсем на място казано), кръговете обаче са на изчерпване и имам нужда от нови. При всички положения:
I don't know yet, it's a thing in a progress. Please, respect the thing!**

*Джеймс е прекрасен, дори когато е толкова пиян, че не спира да говори изобщо. Обаче е толкова гей, че понякога попадаме в ситуации на спорове относно мъже.
** Spoilers: Не мога да повярвам, че след всичките стиймпънк филми всъщност намерих най-голямо вдъхновение в прекрасния Тардис и няколко викториански епизода.