A promise lives within you now

Понякога най-много ме боли задето обеща, а никога не дойде.

We would watch the sun coming up easy

Не мога да не си представям как е интерпретирал цитата прекалено грешно - или прекалено правилно - нито не мога да спра да си мисля как след нещо като две седмици ще отида в германия, а след три ще пия френско вино и ще ям шотландски масленки.
Днес майка ми каза, че няма проблеми да останем и на 21ви в София, а аз й отвърнах, че ако до следобяд не съм тръгнала, няма да се прибера в Бургас, изобщо. Тя не каза нищо.
Освен това искам да се обадиш. Ей така, профилактично.

Just break a silence

Днес трябваше да е хубаво. А беше по-скоро неопределено мързеливо и много, много мокро. Купихме си билети за онзи-филм, а за La Belle Personne, за който говоря от месец - нямаше.
Ходи ми се някъде, може би на гиг - или нещо такова. Firewater може би, но само да спре да вали.
Ах, да, и ботушите ми протекоха. И май че имам температура. Прекрасно.


*I bet that you look good on the dancefloor, но на мен не ми се ходи по заведенията, където ходиш, съжалявам.

Will they find our hiding place?

Иска ми се да бях по-добър човек, да не обръщах внимание на тези досадни хора наоколо. Иска ми се и да бях малко по-смела. Онези три капки повече, които щяха да ми помогнат да вдигна телефона или да оставя онова съобщение на вратата.
I want to recognise your beauty's not just a mask.
Днес си мислих за Лондон. Ще е хубаво там, прекрасно даже - шумно и красиво, с хубави хора (think Iona) и всичките с различни идеи, Сохо през нощта и всички онези места, които би искал да видиш in a nutshell.
Междувременно имам да пиша есе за консуматорското общество в постмодерния град и смятам да отида на поне 4 филма и да посетя онази изложба.

Distant from other interests

"Понякога ми се иска да обръщаше повече внимание на любимите ми песни, защото текстовете им са думите, които ме е страх да ти кажа."
Или е това, или просто имам по-добър вкус за музика от теб.

Maybe I just don't believe

И онази песен, онази единствена песен, която ще ти развали плановете.

And it's just like we're all in another world

Когато имаш толкова много работа, поне не си позволяваш лукса да си губиш времето в мисли.
Само не знам какво ще правя, ако ми свърши лепилото.

Памуковите облаци над вас

Боря се с желанието да се махна оттук, да дам всичките си пари за билет до (по-източна) европейска страна. Някъде, където е чисто и тихо, където хората знаят къде са Украйна и Гърция и не е нужно да им разказваш собствената им история.
Днес се влюбих във всички хора, които ме спряха по стълбите да ме питат глупави въпроси и после ми махаха от хола на долния етаж. После си спомних за колета. И че не съм виждала Броуди от толкова много време.

This ordinary mind is broken

Искам да не знаех какво става накрая на филма. Искам спокойни сънища без призраци на живи хора в тях, да не се събуждам, крещейки името на Макс (защото Джулия не беше чула, но той беше, и си говорихме дълго след това за кошмарите ни). Но в момента искам да съм тук. Може би в някаква по-спокойна среда, не и напълно сред тези хора, но тук. Дори стаята бих си запазила, задето съм си я превърнала в мое си скривалище - с всичките надписи по стената и снимките срещу леглото, с които заспивам и които първи виждам за добро утро.
Харесва ми варианта на дете
somewhere in her smile she knows//that she doesn't need another lover
[but every time she tries to convince herself of that, she fails epically.]
Особено в момента, когато сред песните неочаквано открива Едит Пиаф - онази песен, онази!, от детските й спомени - пътуванията до Младежко, когато татко започваше да пее с касетката, а тя го молеше да спре. Откъде можеше да знае тя за поздрава на Н след толкова много години и като не вярваше в случайността - какво беше това?
След което избухна в неочаквани сълзи по средата на песента, защото вече не искаше да си спомня нищо от това.

Still it's such a beautiful night

След всеки разговор се чувствах мъничко по-тъжна; чувствах се все така, докато правех опаковката - цяла седмица, цялата изписана и изрисувана, всичките си спомени сложих вътре; всичките си любими песни и цитати от любими филми. Всичките си надежди вградих в линиите и точките, всяка една от тях. Всяко едно ъгълче и всяко едно обещание. Всяка една малка помощ и всяка една безсънна нощ на сенки по снимките. Всичко това на едното парче хартия.
And in the end
We lie awake
And we dream
We're making our escape

Hey little sister just watch them go

Предполагам, че трябва наистина да съжалявам, задето не успях да се вредя за концерта на Калвин.
Но вместо това.
Видях ето този човек.
Видях го наживо. Беше на три метра от мен. Чух го да пее, да свири, да се шегува, чух му невероятния глазголиански акцент. И отново си припомних защо ги обичам толкова много. Съжалявам за всички, които не ги харесват (алтернативно ги мразят до мозъка на костите), но знаете ли какво?
Всъщност не ме интересува.
Защото тези момчета са ми спасявали живота и ще продължат да го правят, защото в края на деня те ще са момчетата, които ще ме направят отново щастлива, ще ме накарат да се въртя в кръг и да повярвам за онези четири минути, докато трае песента, че всичко е всъщност наред.

I got sunshine in a bag

Утре
Ще
Ходя
На
Codeine Velvet Club
(които са сайд-проджект на вокала на Fratellis)
С
Покана (не билет)
И
Ще
Е
Велико.

We don't want to be perfect but we're free

Страхувал ли си се някога от призраци в 8.30 вечерта?
Днес вървах много и вървях бързо. Вървах от единия край и после до другия. Радвах се тихо на картичката в чантата си и пресмятах бързо наум времето, за да се прибера вкъщи.
Довечера е пълнолуние. Имам билети за вкъщи и снощи си мислих за всичките ни епични планове от ден първи.
But if you never try, you'll never know.
Харесва ми как измислям някакви неща от въздуха, как всеки път имам една и съща храна в хладилника, а винаги измислям нещо ново, което остава бързо в миналото. Всеки път по една нова идея.
А сега - тихо - защото правя нещо много весело и специално. И много бих искала да видя реакциите след него - но по стечение на географските обстоятелства ще разбера малко по-късно.

I believe self control is killing me

"It's like autumn comes earlier in Scotland."
"Yeah, if we stuck to the weather forecast, autumn in here starts somewhere around April and ends around March."

Обичам да си говоря с нея, да се шегуваме за малките гафове на Луис, да си обясняваме някакви неща, които не знаем. Но не виждам никаква разумна причина да й се извинявам, че в края на разходката аз и той ще се приберем заедно, а тя ще завие в другата улица и може би ще чуе как се смеем на нещо, но няма да знае на какво. Дано за двете години, който са заедно, е разбрала, че много трудно ще намери някой да й е по-верен.
А това, че закусваме заедно сутрин или правим ризото понякога няма да промени този факт. Но ако ме попита, ще й кажа истината - че ако можех, щях да прекарвам много по-голяма част от времето си с тези момчета.
А Хелоуийн беше кървав, епичен и апокалиптичен. И син. По изключение.