Hey little sister just watch them go

Предполагам, че трябва наистина да съжалявам, задето не успях да се вредя за концерта на Калвин.
Но вместо това.
Видях ето този човек.
Видях го наживо. Беше на три метра от мен. Чух го да пее, да свири, да се шегува, чух му невероятния глазголиански акцент. И отново си припомних защо ги обичам толкова много. Съжалявам за всички, които не ги харесват (алтернативно ги мразят до мозъка на костите), но знаете ли какво?
Всъщност не ме интересува.
Защото тези момчета са ми спасявали живота и ще продължат да го правят, защото в края на деня те ще са момчетата, които ще ме направят отново щастлива, ще ме накарат да се въртя в кръг и да повярвам за онези четири минути, докато трае песента, че всичко е всъщност наред.