Disturbing silence darkens your sight

Утре всички си заминават за следващата седмица. Защото могат.
Аз ще стоя тук. Сигурно ще се срещам с хора, за които не съм имала време. Бих отишла на онази изложба и ще пратя после снимките на Н. Да знае какво ще изпусне. Ще спя безбожно и необезпокоявано много. Ще стоя в стаята си и ще гледам филми. Ще пия много чай и ще си направя домашни бисквити. (Дори рецепти си намерих.) Като ми стане скучно, ще се обадя на баба и ще си говорим за хубави неща.
Знам, че звучи грубо, но наистина искам да остана сама в апартамена, било то и само за седмица. Искам да не мисля за съквартирантите ми. Да слушам спокойно шумна музика и да се смея на висок глас. Дори да ме е страх да отида в коридора. Искам сестра ми да може да дойде, а и толкова други хора също. Искам да получа най-после картичката.
Искам да можех да отида на концерта.
People staring they know you've been broken
Repeatedly reminded by the looks on their faces
Ignore them tonight and you'll be alright
We'll cast some light and you'll be alrigh

I don't believe in modern love

Крис забрави да донесе дисковете и трябва да му напомня утре.
Намерих BBC Radio 2 на телефона си и го слушах до магазина, а по обратния път си говорих с таксиджията за бойни изкуства и учене в чужбина. Хубавият ми червен лаптоп ни направи кофти номер преди седмица (та затова бях малко неоткриваема), но днес е вече друго, с лаптопите бях дотук и не мога да повярвам колко е огромен екранът на това малко чудовище върху бюрото ми.
Но пък вече имам планове до края на седмицата, а предаването на проекта ще се случи някъде между тях. (Днес, докато Роби и аз нареждахме листата, а Джон пишеше по стената, тихо се радвах на всички онези неща, които правим и които толкова нямат нищо общо с интериора, но се научаваме да се шегуваме на тих глас, да използваме правилната боя и по-добрия ъгъл за светлина.)
Исках да намеря някого и да си говорим глупости и да пием вино, но вместо това гледах снимки (и потвърждавам каквото казвам понякога за Броуди - че прави глупости, ама му отива и затова ще му простим и този път (а после ще отидем да купим още една бутилка вино)). Луи пък беше толкова притеснен за инцидента с тютора днес, та затова днес май е ден първи, когато не съм говорила с него последните три седмици.
Затова пък утре ще е прекрасно. Не знам защо, не знам как и с кого, но ще е. Трябва да бъде.

And my head's a mess

Днес е някакъв загубен ден, нищо интересно и случайни странни идеи по чужди проекти. Моят не отива наникъде, а е вече сряда едва-ли-не (да, това е директен референс към Михаиландър, щото тъкмо му четох блога) и имам десет дни, което е плашещо малко. Плашещо малко е и времето, което ще имам да стигна от Kings Cross до Heathrow, но Луи ми обеща, че има директна (скъпа) линия на метрото.
Днес обаче бях в една прекрасна чайна, с прекрасен (скъп) правен на момента чай, а до нея имаше винтидж музикален магазин (където ще се върна , когато започна да работя, и ще си купя всички албуми, които си харесах), искам да отида и до чарити магазин (или просто евтин) и да потърся бяла рокля за Хелоуийн. (Броуди пак си хвана багажа и отиде някъде, а трябва да обсъждаме следващата събота.)
Айриш Джак няма да остава за следващата седмица, което значи бързо, бързо да уредим музиката преди да съм останала без най-голямата колекция от джаз на света. (Айриш Джак, само да поясня, е един от първите хора, с които се запознах тук -и първият, в чиято стая влязох; мрази Оейзис, обожава Блър и Бийтълс, често спорим за банди и албуми - което го прави един от най-хубавите хора тук. И е от Белфаст, и ме покани нагости - което го прави още по-хубав човек.)
А долу допреди малко играха на the ring of fire, но не се чуваше гласа на Луи, а аз без Луи дринкинг геймс не играя - не само защото той ми е обещал да не ми дава да му изпивам виното отново, а защото е сигурно най-добрият човек в целия блок и не само ще ми даде да му изпия виното, ами и ще ми налее сам. (А на сутринта ще се смее и ще припомня случката с Джулия и моста.)
Да, потвърждавам, днес нищо не се случи.

Град затъмнен

Последните дни бяха тихи и спокойни - без бързане за излизане, без притеснения, без проекти и предавания. Просто лежиш, спиш или гледаш някакъв филм, говориш си със случайни хора в кухнята ти и се опитваш да не заспиш, докато чакаш пилето да се изпече. Понякога е толкова приятно да не си здрав, само като единствена причина да не се чувстваш гузен, когато хората те канят да излизате.
Утре започваме cross-school проекта, който ще бъде две седмици на шумна епика и първокурсници навсякъде из града; първокурсници, които не знаят къде отиват и какво ще правят там. А в моята група (или поне една трета от нея) е Луис, който освен всичко останало, ми е и обещал ризото през следващата седмица, освен това ще е от малкото оставащи герои за Хелуийн. (и ние ще бъдем нещо повече от тези наши сънища с тъжен хепи енд, ако помните песента.) И вчера, в един от моментите, докато лежах, изведнъж си спомних между кои специалности се чудих преди да избера моята. Не ме разбирайте погрешно, предоволна съм със съдбата ми на бъдещ (велик) дизайнер, но не мога да спра да мисля за онова "ами-ако вместо това, бях написала другото?"

Time is never time at all

Всичко е наред вече, всичко мина и май дори беше успешно, като изключим досадната кашлица и температурата, и некъсметлийския четвъртък. Но в момента пия чай от домашна мента (и запаметената реакция на Бен, като му казах, че ментата им всъщност ще влезе в употреба).
И много се надявам да нямам пак такива кошмари като снощните, заради които се събуждах, викайки разни имена - въпреки че не съм успяла да събудя никого от съквартирантите - не знам как щях да им обяснявам после за всички мъже в сънищата ми (освен това - и че онези неща на български са били от страх).
За утре сутрин трябваше да избирам между бг пътешествие по морето (което, като се замислиш, беше доста мило от негова страна) и търсене на неща за Хелоуийн - този същият Хелоуийн, на който ще бъдем петима на кръст, но ще бъдем правилните петима и ще има вино и сладки.
Другите двама с въпросителната до тях, ако и те дойдат - ще е прекрасно. Наистина. Най-хубавият подарък за рожден ден (някъде около украсата в хола ни).

I'm floating on thin air

Съжалявам, знам, че предишното не беше много честно от моя страна. Но имах температура, купища работа и малко време. Все още имам достатъчно много работа, но поне съм по-добре (общо взето).
А преди малко се случинещо много странно и забавно. Тъкмо си мислих как от два дни не съм виждала почти никого и как толкова свикваш на шума на някакви хора, че почват да ти липсват толкова бързо. И точно три минути по-късно Луи и Хана минаха ппод прозореца ми, Л ме погледна полуизплашено, Хана се захили, след което ми махнаха.
Честно, хората от Единбург (и Йоркшир) спасяват животи.
Но някой изобщо ще остане ли тук за Хелоуийн?

And now, back to work.

Gotta be everything more

Знам, че искам прекалено много, но имам нужда в момента някой да се сети да дойде и да ме пита дали съм наред и дали имам нужда от нещо. Защото може много да ги обичам тези хора (доколкото може да обичаш някого, когото познаваш от месец), обаче понякога им липсва онази малка досетливост, на която съм свикнала. Нали знаете, като знаеш, че някой има температура и не е съвсем здрав, и има ужасно много работа за вършене, може поне да отидеш и да му кажеш, че отиваш някъде-си-за-да-намерят-някакви-хора. Не, че този предполагаем човек ще тръгне след теб (хайде стига съм била причина за нечии настинки.), ама все пак.
А сега - do the robot, baby! - тоест, забрави главоболието и схванатия гръб, стани машина за два дни и си свърши работата. Нали така, сис?

First we run and then we laugh till we cry

Едни побъркани дни наоколо, ключовете, ключовете, а после и Сара в алкохолно спокойствие, танци с Луи и Хана, която се смее на бирените инциденти, а те после помагат за Джулия; мохито в хладилника на Н и смешните ни снимки цяла вечер, днес пък се чувстваме като в загубена неделя и гледаме филм, където играят the ring of fire и знаем, че не сме единствени.
"Хайде и утре вечер", а останалите в стаята ме поглеждат и отчаяно поклащат глава. А после се смеем на наи-зомби-нинджа-загубени-в-норвежка-гора филма с неочакван край.
"-And on some scenes I was just thinking how incredibly genius they are. Or incredibly stupid.
-At least you can't deny it was deadly refreshing."

But I've seen all this before

Оцелях! с главно О и с помощта на няколко добри човека, никаква водка вече, никаква течна водка, водка с кола или желирана. Единственото, с което се боря в момента, е опитът да си спомня кой е записал Луис в телефона ми като Lewis Just Is Amazin (не, че е лъжа, но не е това въпросът на дневен ред). Днес момчетата (всичките) са неоткриваеми обаче, и знам, че не трябва, но почвам да се притеснявам (само за справка - Бен всеки уийкенд шофира по 8 часа, за да се види с приятелката си) и въпреки че утре ще се хилим отново на някои глупости, ще отидем заедно до Теско и ще пием вносна бира, това незнание е безкрайно досадно.
От другата страна на нещата - вече правя безплатни пийп-шоута на случайно минаващите покрай прозореца ми хора, защото падна едното перде и не можахме да го закачим обратно. Ама, както каза Сара, поне ще имаме за какво да си говорим после. Стига отнякъде да не се появи някоя ядосана приятелка-кикбоксьорка.
Ама такива още не познавам, слава богу.

Run and tell the angels that everything's all right

В този последен час, в който съм рожденичка (официално, тъй като много хора предполагат, че е утре), не знам откъде да започна с нещата от днес - с прекрасното събуждане с изненадата в хола, с усмивките и неочакваните обаждания от няколко държави, и обещанията (и Докторската изложба утре - само да не стане нещо!), а утре всичко ще бъде наред с готова украса и странен алкохол по хладилниците из апартаментите, да купим бира, водката е от Луис, а Бен ако не се върне, ще му счупя къдравата главица.
Ама той си знае, де.
Няма проблеми, всичко е под контрол. Не наш, но някакъв. И е добре.