Последните дни бяха тихи и спокойни - без бързане за излизане, без притеснения, без проекти и предавания. Просто лежиш, спиш или гледаш някакъв филм, говориш си със случайни хора в кухнята ти и се опитваш да не заспиш, докато чакаш пилето да се изпече. Понякога е толкова приятно да не си здрав, само като единствена причина да не се чувстваш гузен, когато хората те канят да излизате.
Утре започваме cross-school проекта, който ще бъде две седмици на шумна епика и първокурсници навсякъде из града; първокурсници, които не знаят къде отиват и какво ще правят там. А в моята група (или поне една трета от нея) е Луис, който освен всичко останало, ми е и обещал ризото през следващата седмица, освен това ще е от малкото оставащи герои за Хелуийн. (и ние ще бъдем нещо повече от тези наши сънища с тъжен хепи енд, ако помните песента.) И вчера, в един от моментите, докато лежах, изведнъж си спомних между кои специалности се чудих преди да избера моята. Не ме разбирайте погрешно, предоволна съм със съдбата ми на бъдещ (велик) дизайнер, но не мога да спра да мисля за онова "ами-ако вместо това, бях написала другото?"
No comments:
Post a Comment